На Иван
Остана ми само това – да пиша за теб. Да пиша. Независимо, че ти няма да го прочетеш. Друго няма да има. Никога. Знам, че мразиш многоточията, но чак сега разбирам защо. Почувствах се слаба. Изгубена. Намирам се само в твоите очи, които вече не виждам. А ти си силен и смел. Ти - с всичкото ти високомерие, гордост и самочувствие си повече от привлекателен и повече от достатъчен, за да не мисля за друго, за друг. Не, не ти слагам ореол и не те възнасям като другите, които смело обичах. Виждам истински всичко в теб – омразата ти към мен, понякога и болката, която ти причиних. Виждам те – теб, студен и безразличен към мен. И това ме привлича още повече. И в тази сурова самота, съм се заровила единствено в снимки и музика. Ще кажеш, че съм луда, меланхолична и драматична. Да, сега така говориш, но преди не говореше така и точно тази моя болезненост и отдръпнатост те привличаше. Понякога си мисля, че добре изигра ролята си и се чудя дали не беше роля, но в онези моменти, които вече е ...