Скъпи мои читатели, ще Ви разкажа една история случила се в навечерието на Коледа…
Стефан беше момче на десет години. Учеше в спортното училище на град Пловдив. Ставаше всяка сутрин в 6 часа сутринта, за да може да използва градския транспорт. Той сменяше два автобуса, за да стигне до училището, защото живееше на другия край на града. За да стигне навреме за първата си тренировка по плуване, той полагаше големи усилия. Неговите родители нямаха лек автомобил, за да го заведат на училище. Сърцето на шампиона беше силно и кораво. Влизайки в плувния басейн „Младост“, той попадаше в света на плувците, които за него бяха като второ семейство. Треньорът беше един от шампионите по плуване на България и дълги години треньор на Националният отбор по плуване на Гърция. Човек с голямо сърце и майсторски подход. Всяка сутрин той посрещаше учениците и задаваше програмата, която трябваше да постигнат. След учебните занятия отново ги очакваше за втора тренировка. Поставяше цели за изпълнение от 20 км на ден плуване. Желязна дисциплина и твърда ръка…Стефан харесваше и вярваше много на своят треньор. С него споделяше всичко, което го измъчваше. В барчето на басейна се провеждаха и рождените дни на учениците. След тренировка рожденикът почерпваше с торта, лакомства и безалкохолни напитки своите съученици. На един такъв рожден ден треньорът седна до Стефан на дивана. Погледна го в очите и поставяйки ръка на рамото му го попита:
–Виждаш ми се много тъжен, моето момче. Какво те тревожи? Да не са оценките в училище или резултатите по плуване? Знам, че в училище си отличник и тук си от най-добрите. Кажи ми моля те. Мога ли да помогна?
–Тренер, ти си ми като втори баща. Мъчно ми е, че моята майка я няма до мен. Наближава Коледа и Нова година. След това е моят рожден ден, а ще бъда сам.
–Не се тревожи. Знаеш, че твоята майка винаги е с теб в мислите си. Сега работи в Италия за теб, за да имаш храна, нови дрехи и пари. Аз също работих в Гърция. Знам какво е да си далеч от семейство и деца. Помни! Няма да е все така! Ще се върне твоята майка. Знаеш, че по Коледа стават чудеса…
–За мен чудото, ще бъде мама да бъде до мен!
–Ще бъде! Сега се стреми да си за пример на другите и винаги, когато ти домъчнее съм на твое разположение да говорим…
След тези думи на треньорът, Стефан стана и излезе от барчето. Сълзите му не спираха да капят на земята. Валеше силен дъжд, но той не се страхуваше от водата. Обичаше водата в басейна. Една дъждовна капка се беше превърнала в снежинка, която се стопи на чипото му носле. Той се зарадва и усмихна. Може би това беше снежинка от Италия, която неговата майка беше изпратила, за да го прегърне и стопли…
Малкото момче взе своят сак от шкафчето на съблекалнята и се отправи към автобусната спирка сам. Сложи качулката на голямо си зелено яке, за да се стопли. Студът и дъждът бяха големи и влизаха през долнището на анцунгът. След няколко минути дойде автобус N*10 и той се качи. Седна на последната седалка и се загледа през изпотеният прозорец. Гледаше и се питаше: “Къде е сега, моята мила майчица? Ще бъде ли до мен за Коледа?“
От вратата Стефан запъхтяно запита своят баща:
–Обажда ли се мама, тате? Ще си дойде ли за Коледа?
–Обажда се и каза, че тази Коледа няма да бъде с нас. Много сняг бил навалял в Италия. Не можела да остави болната баба сама.
–Тази бабичка е по-важна от мен? Да се качи на самолета и да си дойде. Като стана голям ще работя и мама ще бъде винаги у дома не само по Коледа…
–Добре сине. Сега ела да ядеш. Мама е пратила колет с вкусни италиански сладки и лакомства. Има и швейцарски шоколад…
–Добре, тате! Мама може да си дойде по Коледа! Треньорът и той каза, че по Коледа се случват чудеса…
След два дни беше Коледа. Стефан беше в коледна ваканция и играеше с приятели пред блока. Студената зимна вечер не пречеше на децата да се замерват със снежни топки. В един момент бял мини бус спря пред блока. От него слезе жена. Шофьорът помогна и свали тежкият куфар от задната страна на буса. Удари силно вратата. Жената с трудност се опитваше да тегли големият черен куфар. В този момент Стефан се затича и извика:
–Това е чудо! Мама се върна!...
Младата жена остави куфара на земята и се затича. Прошепна през сълзи на Стефан:
–По Коледа стават чудеса! Това ми каза и дъщерята на бабата, която почина. Добави, също, че нейната майка ми е направила Коледен подарък, да бъда с моето семейство по Коледа…
–Това е чудото, мамо!…Да те имам до себе си! Благодаря ти, че се върна!
Младата жена отвори големият куфар и подаде на приятелите на синът и́ по два големи шоколада казвайки:
–Вярвайте деца! На Коледа стават чудеса! Весела Коледа на всички!...
Снегът продължаваше да вали, а снежинките не спираха да танцуват…
-------------------------------------------------------------------------------------------
Посвещавам на тези деца, които много Коледи са били сами, без своите майки и бащи! На онези, които никога не са имали свои майка и баща, и са израснали по домове. На онези, които вече са пораснали, но винаги, ще си спомнят за липсващите родители на Коледните трапези!...
© Хари Спасов Все права защищены
Бог да те пази и закриля!