На кулинарната барикада

    За Панайот мързелът не беше лоша черта от характера, а начин на съществуване, професия, верую, което беше прегърнал с всяка клетка на мощното си тяло. Да дремеш във фотьойла пред телевизора и да благославяш всеки миг онзи, измислил дистанционното, това беше една от най-големите благодарности, които Панайот беше отправял към някого. Мързел, мързел, ама в едно нещо нашият герой хвърляше небивало старание. Да яде! Обичаше да яде, та чак ставаше сам да си слага на масата, ако случайно някоя от двете скочубри не беше в полезрението му.

    Едната скочубра беше тъщата, а другата, както се досещате, нейната щерка, която в началото беше само момичето от съседния вход Димитринка, а впоследствие превърнала се в негова законна половинка.     Тук да вземем да се отклоним малко от основната тема за апетита, мързела и произхождащите от това събития.

    Тази Димитринка беше бивша хубавица и бивша жена на бивш футболист. С други думи, вече втора употреба, докато Панайот беше чистак нов и неупотребяван много често ергенин. Мисълта, че трябва да излиза на срещи, да се подготвя словесно за някакви излияния, да угажда на недоволните моми го тормозеше толкова, че още неоформил крайната картина по любенето на някой креват, Панайот се уморяваше и си казваше: Че що ще ходя насам-натам, да се чудя къде да си дяна ръцете, кога баш ще й се прииска да я целувам или други тинтири-минтири из любовните ухажвания. Я аз да взема, па да си легна, белки ми мине това, дето ме е напънало отпред. Тръшваше се на кревата и след миг се отнасяше в блажен сън. Само в миговете, когато хептен не можеше да се устиска, излизаше на Ларгото да забърше някоя лесно достъпна мацка. Затова, когато Димитринка остана самотна и с дете, Панайот си направи сметката, че Мичето ( така й казваха галено ) ще му е много удобна. Хем от другия вход, хем отгледано дете и няма да прекарва безсънни нощи от бебешко врещене, за което беше многократно чувал от вече бракувани негови приятели.

    Но да пристъпим към опознаване на този мързеливец, който отдаваше единствено внимание на добре приготвената храна, обилно натъпкана с мръвки. Ето, например, как минаваше един ден на Панайот.

    Да речем, сутрин се изтърколва от кревата, изплаква устата, после с два пръста мокри очите да се събуди и се отправя към масата. Съвършено сам! Омита всичко, до което може да се докопа и се повлича по стълбите към паркираната пред входа кола. Цели десетина крачки! Па да бяха направили по-тесен тротоар, на кого са притрябвали толкова широки, като няма хора да минават по него. Мяташе се в стария Опел и пър-пър, към пункта за приемане на метални отпадъци, където се трудеше с пот на чело. Сяда в стайчето и чака клиенти. Белки някой циганин се спъне пред прага с нещо, та да го изтегли на кантара. Постоянните му клиенти знаеха за тази негова тегоба по ставането и оказването на минимална помощ по разтоварването,  затова подхвърляха по едно, „Айде, шефе, те ти желязото, ние ще се оправим, а ти ще черпиш” „Е, как!”, измърморваше Панайот и продължаваше да дъвче тиквено или слънчогледово семе, фъстъци, банички или каквато и да е занимавка за дъвкателните мускули и храносмилателната система. Работеше, според него до изнемога, та вечер, като се прибереше при скочубрите, да разправя по пет минути как цял ден се бъхти и не вижда от глад. Което даваше сигнал за последващ старт на вечерята с ракия и салата. После нещо в тава, задължително с мръвка. Докато скочубрите се натуткат да седнат, Панайот омиташе всичкото месо.

    - Е, ние не сме ли хора? – обикновено питаше младата скочубра Мичето – мама не е ли?

    - Ъ! – потвърждаваше Панайот с пълна уста и на свой ред задаваше дълбокомислен въпрос: - И?

    - И - отвръщаше Мичето,  - И, това означава, че нашите организми с мама също имат нужда от животински протеини!

    - Да не би растящите ви млади организми да се изкривят нанякъде си неправилно!

    - Затова пък твоят организъм расте на широчина, виж се! – съскаше старата скочубра, именувана Елисавета.

    - Ми аз заради вас, да сте тънки, слаби, да не боледувате. Животните днес ги хранят с разни вредни боклуци, аз съм си сложил торбата в главата заради вас!

    - Ти за нашите глави не бери кахър! – обикновено отговаряха в дует скочубрите и гребяха от ориза, защото увлечени в такива разговори за рационалното хранене, като нищо можеха да си легнат гладни.

    В това време Панайот си мислеше за живота с двете жени и понякога с детето на Мичето, което учеше в Спортно училище и по тази причина пребиваваше в пансион. Да ги учат на ред, дисциплина и да им вдъхват по 24 часа спортен дух и хъс. Гледай ги, отправяше взор към Елисавета той и почваше вътрешно да реди психоанализата й. Навлякла този пеньоар като на тояга, боднала две шноли на гривата си, пръхти като кон из апартамента. Месо иска да яде! Ами ако стане дебела като мен, как ще вършее по цял ден из магазините, как ще мъкне торби с провизии, как ще чисти, готви и прочие дейности, които с тези килограми извършва с лекота? Ей я и Мичето, същата скочубра като майка си взе да става. Вместо да е доволна, че води втори мъж първа употреба, тя мрънка.

   Тук е мястото да отбележим една от паричните, поради които Панайот мина под венчило с Мичето. Да оставим зародилата се симпатия и последвалите от това чувства. Месецът, през който премина задълбоченото им ухажване, мина почти безболезнено за Панайот. Просто и подсвиркваше от балкона и тя дофтасваше. Мирно и кротко. После, за по-удобно отидоха при нея, защото в семейния апартамент на Панайот се настани сестра му, зетя и трите им деца. Чудо на чудесата! Цяла банда от гладни гърла, които минаваха като термити през хладилник, маса и всякакви долапи, където евентуално можеше да се закъта някаква храна. А при Мичето беше рай! Само двете скочубри и в неделя щерката!

    Да се върнем, обаче на масата, където троицата вечеряха кой до каквото се докопа. Омел мръвките, Панайот се оригваше блажено и затискаше всичкото това с една бира, да му се отворело място за десертчето. Или за нещо друго, каквото и да е. Той от едната страна на масата, те – от другата. Гледат се като две противникови армии и водят битка на полесражението за храна. Елисавета губеше по всички параграфи, защото и зъбите и бяха изкуствени, не си ги лепеше с лепило, та тракаха из устата й тя с мъка гледаше, как мръвките изчезват и няма време да сдъвче поне една. Мичето полагаше геройски усилия да се справи с половин пържола, но изпадаше в цайт нот! Нещо повече! Панайот не си лягаше, докато не омете всичко, ама всичко!

    Един ден за отмъщение, Елисавета сготви огромна тава с мусака. А да го видим сега този хипопотам ( така зовеше в мислите си втория по ред зет ) как ще отделя каймата от картофите! Мислеше тя, но не подозираше за възможностите на Панайот. Сутринта го свари във фотьойла, дояждайки последните частички от каймата. В единия край на тавата бяха струпани само картофи.

    Няма да изброяваме подробности от апетита на Панайот, защото ще ви доскучее, пък и току виж, не сте повярвали, че такъв човек може да вирее някъде. Затова да видим какво става в противниковия лагер, който макар и по-многоброен и състоящ се от две жени, оприличени на скочубри, имаха своите тежнеия и тайни мисли.

    Ще се запитате, защо му готвят на тоя? Ами много просто, няма как, нали и те са хора, все нещо и за тях ще остане. Пък и Елисавета беше толкова привързана към печката си, та чак и идеше да спи върху нея. Затова готвеше, да има манджа, да има мир и сговор, но да има мръвка и за Мичето! Не че се вреждаше, ама все пак… Пък и навик. Но както се казва, навиците са до време. Стегне ли те капата, забравяш всичко. Така и сега.

    Един ден, когато женското отделение се беше скупчило край масата и пиеше кафе, в главите им се роди гениален план.

    - Виж какво, дъще! – откри тайното заседание родителката . – Тая работа със зетя-ламя едноглава, но трикоремна, няма да я бъде. Ние се бъхтим от сутрин до вечер да го изхраним, а той се влачи като мъгла и само нагъва. Дай да вземем крути мерки!

    - Какви мерки и колко крути да са? – с надежда се включи в заседанието и въпросната потърпевша Миче. – Да не готвим? Да крием храната…

    - Липсва ти фантазия, моето момиче, ако и да водиш втори мъж. Ама и двамата глупаци. Онзи имаше въздух под налягане в главата си, а тоя още един стомах, вместо мозък. Ама и ти! И ти си една проста! Като баща си!

    При споменаване на отеца на Мичето, двете се умълчаха за малко, просто за приличие, защото човекът си беше отишъл по реда в царството на вечния сън. След няколко секундно мислене за личността му, жените отново се оживиха. Този път гласът на Елисавета прозвуча като на някой античен пълководец:

   - Димитринке, – рече официално тя. – От утре и двете ще прегърнем крепко суровоядството! Ще издържим! Семки, кълнове, зарзават, плодове… и нищо готвено. Хем ще пестим от електричество!

   - Ама… - ококори се Мичето – И никакъв мирис на месо? Все пак се дореждах понякога за някаква мръвка…

    - Да не съм чула повече звук! – отсече Елисавета, гаврътна последната глътка кафе и приключи заседанието.

    Вечерта на масата бяха наредени два вида салати, купа с нахут, китка тученица и покълнала пшеница за разкош. Когато Панайот се изтърколи през врата и носът му не долови мирис на готвено, нещо в погледа му се оживи.

    - Да не е спирал тока? Що не мирише на манджа? – запита каталясалия труженик от пункта за вторични суровини.

    - Зетко! – усмихна се любящо Елисавета – Ти трябва да свалиш някое килце и затова от днес минаваме на суровоядство. Докторите го препоръчват горещо.

    Панайот затрепка с мигли. Само за това действие му бяха останали сили.                 - Я виж колко нещо сме сервирали! Всичкото е полезно и бъка от витамини! – хилеше се срещу него тъщата, като в хиленето се включи и съпругата.

    Панайот, колкото и да беше уморен от седенето, чопленето на семе и дъвкане на други занимавки, все пак напъна мозъка си за висша мисловна дейност. Тия скочубри, рече си той, правят заговор срещу мен. Май ги е яд, че не могат да се вредят за месото! Така ще да е, редеше мисъл след мисъл той и се напъваше да нареди и някакво решение. Аз, продължаваше да мисли омаломощения гладник, що не взема да ям на ресторант… кебапчета, пържолки… В очите му светнаха доволни искри и с последни усилия се изниза от апартамента.

     Не беше трудно женската част от населението в апартамента да се досети накъде отпраши Панайот.

     - Ще нагъва в някой ресторант! – констатира Димитринка и допълни: - Планът ти май не беше гениален. И сега?

     - Сега! Сега го проследяваме, за да се уверим в предположенията, а утре ще обмисляме нова и по-успешна стратегия – рече Елисавета и отвори гардероба.

     Сещате се, че двете се намъкнаха в близките заведения и когато се увериха, че труженикът наистина се е ориентирал към ресторантска храна, обесиха носове и се прибраха с подвити опашки.

     Следващите дни преминаха в тихо дебнене от двете страни и трескаво обмисляне на стратегия от женската орда, разбирай – мозъкът на акцията Елисавета. Мислеше завалийката, та чак и зарзават не й се режеше, но един ден изрева така, все едно, че е решила най-сложната загадка, което в случая не е от значение. Та, изрева водачката на ордата и седна на стола:

    - Миченце, що сме тъй глупави, ма? Като Панайот отиде да плюска кебапчета, ние ще си опечем нещо във фурната. Кеф ни свинско, кеф ни пилешко. Колко му е?

    Така и направиха. Панайот се изниже към някой ресторант, ония мятат скарата и загладиха косъм. Но както се казва, всичко е до време.

    Една вечер, Панайот, който си беше природно завеян и льохман, взе, че се върна за нещо. И какво мислите? Завари ония чревоугоднички в начални действия по ръфането на пилешки бутчета!

   - Ахаааа – рече укорително мъжът!

    Доскорошните радетелки на суровоядството и вегетарианството така си и останаха – със зяпнала уста и копани в ръцете.

    - Аха! – вече по-стегнато повтори Панайот. – Значи тъй! Нахут ще ядем, кълнове, тученица и парен спанак! Семки ще дъвчем, слънцеяди ще ставаме, а?

    Панайот беше разгневен! Мирисът на препечените бутчета му даваха нова сила и той редеше такива укорителни и смазващи слова, че дори тъщата не се сещаше да се опълчи.

    - На мен ще пробутвате тия, а? И защо? Защото аз обирах мръвките? Ами как се отглежда тая снага, как се подържа форма? Как се ходи на работа, на тия вторични суровини? Вие, безсъвестни твари, змии очите ви да изпият дано, орли месата ви да разкъсат, кокалите ви на четири страни да разнесат, суровоядки били!

    Гласът му звучеше като Ниагарският водопад. При тези гръмогласни звуци и разярен вид, нещо в душата на Димитринка се скъса и тя почувства, как безмерна любов се стърколи в сърцето й.  Гледаше в захлас разяреният мъж и нежност се настани в изтерзаното й тяло. Стана от стола и се запъти към законната си половинка. Вървеше бавно и на пръсти. Да не развали магията. Божкеее, това е един истински мъж, проплака душата й.  И както го гледаше, нещата взеха да избиват на древногръцка трагедия. Димитринка закри драматично очи с едната си ръка, замижа и се подготви за ефектен припадък. Като огледа набързо околната среда, тя се настани на удобно място, подви крак и леко започна да подгъва цялото си тяло към земята. Ей сега, мислеше си тя, Панайот ще се втурне да ме подкрепи, ще му домъчнее, ще ме прихване нежно и току виж впил устни в моите. Я да си глътна месото, че току виж съм се задавила, помисли тя и продължи с припадъка… Само че Панайот редеше клетва след клетва и хич не се впечатляваше от разиграващата се пред очите му гръцка трагедия. Димитринка все пак си довърши падането и склони глава върху ръката, с която все още стискаше пилешкия копан. Като видя потресаващата сцена, майка й изрева патетично. Не като в трагедия, ами баш като на умряло! Действията на барикадата вземаха неочакван обрат и нещата явно вървяха към реални жертви.

    - Леле, Миче, какво ти стана, бе мама?

    Родителката се втурна към свидната си щерка и без да се вживява в каквато и да древна или съвременна трагедия, направо си пльосна върху вече припадналата членка на женската орда. Ама така се пльосна, та Мичето чак изрева от болка.

    - Гледай къде припадаш, бе майко! – изсъска тя и веднага продължи прекъснатата нишка на зародилото се чувство. Ще се втурне, няма начин, мислеше тя и поглеждаше през миглите си към Панайот.

    А той, като видя камарата от жени, млъкна и с това тури край на речитатива си от клетви. После взе тавата, седна на фотьойла и се захвана с пилешките кълки. Пусна си и телевизора, защото точно започваше някакъв мач на Лудогорец.

   Мичето полежа, полежа, па като видя, че Панайот не се впечатли от театрото, стана и приседна до него. Такава любов я тресеше! Майка й, като се освести от разигралата се трагедия, също стана самостоятелно и без намеци на съжаление от страна на настанилите се пред телевизора и отиде да кълца на дребно тученицата и спанака.

     Ще попитате какво стана по-нататък? Нищо и половина. Димитринка си остана в любовната еуфория и гледаше с обожание как  Панайот ръфа месо, майка й се отдаде с нови сили на тавите и тенджерите.

    Военните, явни и подмолни действие на кулинарната барикада се бяха уталожили. Нещата заеха естественото си място и животът потече в обичайното си русло.