На кулинарната барикада
За Панайот мързелът не беше лоша черта от характера, а начин на съществуване, професия, верую, което беше прегърнал с всяка клетка на мощното си тяло. Да дремеш във фотьойла пред телевизора и да благославяш всеки миг онзи, измислил дистанционното, това беше една от най-големите благодарности, които Панайот беше отправял към някого. Мързел, мързел, ама в едно нещо нашият герой хвърляше небивало старание. Да яде! Обичаше да яде, та чак ставаше сам да си слага на масата, ако случайно някоя от двете скочубри не беше в полезрението му.
Едната скочубра беше тъщата, а другата, както се досещате, нейната щерка, която в началото беше само момичето от съседния вход Димитринка, а впоследствие превърнала се в негова законна половинка. Тук да вземем да се отклоним малко от основната тема за апетита, мързела и произхождащите от това събития.
Тази Димитринка беше бивша хубавица и бивша жена на бивш футболист. С други думи, вече втора употреба, докато Панайот беше чистак нов и ...