На мама
Мамо – моя мила.
Ти си ми едничка.
Ах – как искам да ти кажа
колко те обичам.
Мамо – моя мила.
Как искам при тебе да се скрия
и всички мои грижи да забравя.
Мамо – моя мила.
Ах, как аз пораснах?
Не мога в прегръдките твои аз да се скрия.
Ах, не мога, мамо, мъката си на теб да кажа,
че голяма аз съм, а детето в мен остана.
Но кажи ми, мамо?
Ще ми ти простиш ли?
За моята голяма грешка.
Падам аз в краката твои
и прошка прося аз.
И при теб аз пристигам.
Моля те, прости ми
и отново прегърни ме.
Нищо аз не искам.
Само твоята усмивка.
© Марияна Димитрова Все права защищены