- Ще я видя тази нощ! – с възбуда и фалшива на пръв поглед решителност закрачи Алси Крейвлес, закрачи бодро към реката, където се къпеше Тя.
Водата – кристално чиста от водопада в покоите на княгинята на каплитите се стичаше по близките крайща на огромните тревисти склонове и пръскаше всичко наоколо с дребните си капчици, а най-отдолу стоеше Тя. Гола. Наслаждаваше се на стичащата се вода. Ръцете ù галеха корема ù и дългата ù шия под капчиците. Косата ù, с цвят на старо злато, се поеше от непрестанно падащите снопове вода. А тази вода беше толкова прозрачна и чиста, колкото и нейното съзнание в този момент. Около нея имаше дива природа. Само на нея. Само за нея. Нямаше пазачи. Просто всеки знаеше, че това място е само за нея – прекрасната княгиня на каплитите. Очевидно обаче, с присъствието на Алси там, наличието на пазачи би било не само препоръчително, но и вече задължително...
Очите ù бяха зелени като тиня.
И бяха огромни. Заемаха почти половината от лицето ù. Миглите ù бяха дълги, г ...