-Хайде, на бар довечера, отдавна не сме излизали заедно.
Това не беше молба а направо заповед. В очите му си личеше, че няма да се оттърве. Обаче направи опит:
-Стига бе човек, тъпо ми е не ми се ходи никъде.
-Още ли се депресираш заради оная...-изплю се за да не каже името и или нещо по-лошо. То какво по-лошо от името и?
-Престани, знаеш, че аз съм виновен.
-Таааакаааа лииии?-саркастично очуденият му поглед го прониза с нож.
-Ами да закъснянях за репетицията за свадбата.
Приятелят му, го изгледа сякаш изследваше някакъв гол охлюв размазан на пътя. Биваше го с погледите, направо смазваше хората с тях.
-Какво ме гледаш?
-Чудя се дали ти си приятеля ми или си сестра ми или братовчедка ми? Тая да не ти отне и мъжествеността бе? Ти чуваш ли се какво говориш изобщо?
Замисли се. След като закъсня за репетицията се разигра следната сцена:
-Защо закъсня?
-Ами имаше задръстване.
И наистина си беше така. Обяснението му не бе прието а отхвърлено със силен патос достоен за Ботев. Тя му обясни как той не вземал насериозно всичко около сватбата, от което следвало, че не я обичал и че не искал да се ожени за нея, че бил егоист и мислел само за себе си. Гледаше я зяпнал докато траеше тирадата.
-Какво няма ли да кажеш нещо? А може би не казваш нищо, защото съм права така ли е.....
И тирадата продължи. И без да каже нищо, без да успее да се защити сватбата бе отложена а в последствие в резултат на усилията на бъдещата тъща окончателно пропадна. Спомни си победоностният поглед, който тя му хвърли, докато наблюдаваше с интерес случващото се след закъснението му. Беше му казала преди няколко седмици:
-Веднъж да сгафиш и губиш всичко.
И той сгафи.
-Не човече аз съм си и наистина сам съм си виновен.
Приятелят му го изгледа тъжно и продума:
-Гафът ти не бе нищо особенно и тя ако не слушаше толкова мамчето си и наистина те обичаше нямаше да те зареже.
В думите му имаше една голяма доза истина, но самосъжалението го бе обладало.
-Виж какво ела, ще отидеме на един бар дето наскоро го отвориха, още не съм ходил там, ако си в настроение ще останеме ако не ще те изпратя обратно. Става ли?
Беше му приятел от толкова отдавна и за това не успя да му откаже и кимна.
-Супер а сега дай една усмивка.
Уродливата му и крива физиономия не можеше да се нарече усмивка, но все пак.
-Добре, приема се за сега, ще поработим по въпроса повече.
Качиха се на колата и потеглиха. Предполагаше, как ще свърши всичко, но реши да угоди на приятеля си, все пак заслужаваше поне това.
Спряха пред един парк където имаше място за паркиране и майсторски се напъхаха между един опел и един баварец. Приятелят му тръгна към средата на парка. До сега не беше минавал от тук. Не познаваше това място. Очудено го разгледа. Имаше различни статуи. Странното бяха, че са различни еквиваленти на смърта. Ето я тук яхнала кон и тя и конят бяха скелети. Малко по-надолу бе изобразена с качулка и коса. Отляво имаше нейна статуя като рицар скелет с доспехи. И още една статуя отдясно като жена с изпито лице и стряскаща усмивка.
-Абе човек, къде ме доведе на заколение ли?
Майтапеше се, но в гласът му се прокрадна и малко страх.
-Не знам, но така и така сме дошли нека видим какво е.
Изправиха се пред един бодигард. Вече очакваха и той да е странен, но се оказа нормален.
-Лични карти?
Двамата му ги показаха. Той ги огледа и икмна. Явно вход нямаше. Влязоха и се огледаха. Заведението бе наполовина пълно. Още бе рано едва 10 вечерта. Преобладаваше женската компания. Не му се занимаваше с жени и за това се насочи към едно сапаре, все още не заето. Седнаха и веднага при тях дойде едно момиче.
-Извинете, но тук сядат само тези, които Смъртта е поканила на тази маса.
-Смъртта ли?-двамата го казаха едновременно.
-Не видяхте ли как се казва клуба?
-Среща със смърта ли?
-Ами да.
-И тук в това сепаре се устройват срещи със смъртта?
-Тя ни е шефката.
Явно мистерията бе част от това заведение и двамата кимнаха и се настаниха през две сепарета от там.
-Какво ще желаете?
-Може ли меню?
-Разбира се, но нека ви кажа за промоцията тази нощ става ли?
Момичето се усмихна леко свенливо. Дали бе отрепетирала погледа не беше ясно, но подейства и на двамата от тях:
-Да.- отново казаха в един глас те.
-Вие момчета близнаци ли сте?
-Защо?
-Защото говирите в един глас.-усмихна се тя.
-Извинявай, не не сме кажи сега за промоцията.
-Ако участвате в томболата може да спечелите коктейл със шефката ми един от вас ако участва и двамата сте поканени ако той спечели. Печелившият има право на едно желание. Каквото и да е.
-А състезание има ли?
-Трябва да пуснете името си с обяснение защо сте тук и какво е най-лошото нещо, което ви се е случвало. И после танцувайте момчета, може и да ви провърви днес. Бележките се пускат на бара.
Момичето им смигна и им подаде менютата. Двамата ги огледаха и си поръчаха. По едно Блъди Мери единият с екстра люто. Интересното бе, че то е намалено.
-Сам, ееей Самуиле?
Приятелят му се бе загледал в дансинга.
-Ей Огняне, казвал съм ти да не ми викаш пълното име.
-Ами не ме чуваш. Какво ще кажеш да участвам?
-Ами давай, какво ще изгубиш?
-Абе странен е този бар и с тия статуи отвън.
-Абе това е бар, който просто се опитва да се наложи, това е част от имиджа му. Давай, участвай не губиш аз отивам да се усуча около тази червенокосата там, а може и около русата и приятелка с която така страстно танцуват.
Сам стана и отиде на дансинга. Оги се наведе и взе да пише на едно от лисчетата оставено придвидливо в средата на масата. Никога не бе печелил нищо, но това бе възможност да се освободи от товара. Усмихна се като приключи, бе цял ферман, но успя да го събере на черното лисче. Химикалката беше бяла и пишеше с бял цвят. Отпусна се на коженото канапе в черен цвят и се замисли.
-Майната му.-каза и се изправи. Сгъна лисчето приближи се до кутията с череп на нея и пусна сгънатото листче. Потърси приятеля си и видя как танцува с двете момичета. Приближи се и се включи в танца. Русата се заигра с него като започна да си врътка дупето пред него. Той се включи в играта и се отпусна. Скоро двамата се опипваха така сякаш бяха гаджета отдавна. Същото се случваше и с приятеля му. Спомни си за бившата и нещо го жегна силно в гърдите с нея не се бе забавлявал така, но пък я обичаше. В този момент музиката спря както и светлините. Чуха се няколко подсвирквания и провиквания да се пусне музиката.
-Дами и господа ще изтеглим печелишият от томболата. Ето я Господарката на ноща мадам Смърт. На сцената излезе една жена облечена в черно с воал. Тя вдигна воала си и от там надникна лицето от статуята. Беше изпито скулите и сякаш всеки момент щяха да пробият бузите и. Двамата изстръпнаха.
-Днешният победител е Огнян с развалената сватба.
Огнян се изчерви. Чуха се дюдюкания и подсвиквания, както и окуражаващи възгласи от сорта на:
-Браво за това, че си се оттървал...
И други подобни.
-Моля да заповяда в моето сепаре с приятеля си Сам. Диджей пускай музиката.
Танците продължиха а двамата приятели стояха като вцепенени. Момичетата ги оставиха.
-Тази от къде знае името ми?-попита го Сам.
- Не знам, аз не съм го писал на листчето.
- Сигурно от охраната?
- Сигурно. Хайде да вървим, защото както се казва „Смъртта не чака”.
- Това не беше смешно.
- Знам.-отвърна му Сам.
Запътиха се към сепарето в далечният ъгъл. Там седеше мадам Смърт и ги чакаше.
- Заповядайте момчета и по-спокойно, не съм тук да ви взема душите, освен ако сами не поискате да си ги дадете.-тя се усмихна и щракна с пръсти. Жестът бе недвусмислен. Двамата се усмихнаха смутено и севнаха.
- Огняне, сега ще те попитам нещо, но не се стряскай. В зависимост от желанието си ще ти дам възможност за три коктейла. Любов, Късмет и Смърт. Последният не ти го препоръчвам. Е на мен ми харесва, но на теб едва ли.
Оги се обърна към приятеля си, но той разсеяно гледаше настрани.
-Ти ни набута в това, какво да поискам?
- А не знам човече, избора си е твой. А и това са просто коктейли не се връзвай прекалено.
- Добре. Мисля, че ще избера любов.
Смърта ги наблюдаваше и се усмихваше. Явно се забавляваше.
-А какъв да бъде рус, чевенокос, черен или микс?
-Ами обичам миксовете.
-Както желаеш.
Тя щрекна с пръсти и се усмихна. В този момент се появи желаният коктейл. Цветът му бе неопределен. Вкусът също. Чашата бе метална.
-Заповядай и се наслади на цялата любов, която ти е липсвала до сега. А сега нека си поговорим малко, нали? Все пак сте моята компания за ноща а аз не обичам да ми е скучно.
Двете момчета започнаха ентусиазирано да разказват за себе си. Тя кимаше от време на време и задаваше въпроси. По усмивката и си личеше, че нищо от това не е ново за нея. Докато отпиваше оги установи, че вкуса бе ... всъщност нямаше такъв. По едно време Сам посегна към чашата на Оги и съмрта се протегна със светкавична скорост и постави ръка в неговата.
-Коктейла е само за победителя в томболата.
-Ще си поръчам и аз такъв.
-Няма го в менюто.
Сам намусен седна на дивана и се загледа през спуснатите черни завеси.
-А защо ти не кажеш нещо за себе си.
Мадам Смърт се замисли:
-Какво искаш да знаеш?
-Ами не знам с какво се занимаваш?
-Ами нормално, колекционирам души и ги нося в различни депозити.
Усмивката и бе жестока.
-Работата е интересна, постоянно срещам нови хора. Нямам си мъж. Хората се плашат от мен. За това нарправих бара за да поговоря с някой. В работата си аз не разговарям с хора и ми е скучно.
Двамата се спогледаха и направиха най-уместното, което се сетиха. Разсмяха се. Смърта се усмихна и вдигна ръце, сякаш искаше да каже. „Това съм аз шегаджийка”.
-Имате черно чувство за хумор.
-Ами нали съм облечена в черно?
Обстановката се отпусна и заговориха като приятели. Коктейла на Оги свърши и тогава Смъртта стана.
-Благодаря за компанията момчета, наистина се забавлявах. Ваш ред е да го направите. Приятна вечер. Двамата си останаха на местата а тя излезе. Завесите бяха дръпнати. Излязоха да танцуват на дансинга. Скоро около Оги се заформи женска компания. Сам го наблюдаваше и се усмихваше. Може би не бе напразно идването тук. По някое време той си тръгна и остави приятеля си на грижата на мадамите.
Телефонът иззвъня протяжно и грозно. Вдигна го главата го цепеше. До него имаше три тела и разхвърляно женско бельо черно, червено и синьо.
-Даааааа, оххххх!
-Еййй добър ден как мина вчера?
-Сам ти ли си? Уффф губи ми се нещо, но сега в леглото ми има, брюнетка, блондинка и червенокоса и ме цепи главата. Браво човече, значи забрави Оная.
-Коя?
-Точно така!Каго се освестиш обади ми се.
Следващите няколко дни минаха адски бързо и той се забавляваше максимално. Скоро обаче нещата станаха сериозни. И трите момичета се влюбиха в него и започнаха да го дърпат към себе си. Уплаши се. А предложения имаше отвсякъде. Взе си отпуск и се затвори в къщи. Телефона не спираше да звъни.
Ако го дигнеше чуваше само:
-Обичам те, бъди само мой за винаги...
Или нещо подобно. Бе отишъл от дени проблем в друг. Може би имаше нещо в коктейла все пак? Май-трябваше да избере късмет? Изключи си телефона и мобилният и домашният и не ги вдигаше. След няколко дена на вратата се позвъни. Надникна уплашено през ключалката. Беше Сам въздъхна и отвори:
-Ей човеко къде изчезна?
Оги му разказа всичко.
-Господи май си прав, не трябваше да ходим в онзи бар.
-Ти си винове.-посочи го Оги с пръст.
-Прав си, но как ще оправим нещата?
-Да говорим с мацката?
На вратата се позвъни. Оги надникна и видя русата от онази вечер в клуба.
-Да се измъкваме.-прошепна той на Сам.-не ме оставят на мира, Господи в какво се забърках?
-А от къде ще излезем.
-През прозореца, вече го тествах. На втория етаж съм, няма проблем.
-Ей Оги моля те отвори да поговорим.
-Бързо.-прошепна той и двамата се спуснаха по улука. Тупнаха сполучливо на земята и се огледаха. Вече се стъмваше.
-Да отидеме там.
-Къде? В „Срещи със Смърта” ли? Не там не стъпвам повече.
-Ами ако имаш идея как да се оттървеш моля дай идея?
Оги се замисли, но не му хрумваше друго.
Тръгнаха пеша. Когато стигнаха вече бе отворено. Горилата на входа ги пусна без дори да ги погледне, явно имаше добра памет. Оги написа проблема си и го пусна в кутията. Явно това бе единственият начин. В полунощ осветлението изгасна. Когато Смърта съобщи името му, той не се изненада, но се чуха освирквания от сорта на:
-Да ти имам проблема ...
И други подобни.
Отидоха в известното вече сепаре:
-Не си ли доволен от изпълнението на желанието си?
Смърта го гледаше сякаш го пронизваше с поглед.
-Не не съм?
-Какъв коктейл ще желаеш сега?
-А не може ли да спрем въздействието на предишният?
-Не, трябва да поръчаш друг.
Усмивката и бе самоуверена. Паякът бе хванал мухата.
-Мога да ти предложа коктейл Смърт. И да станеш мой подчинен разбира се.
Оги се стресна. На свой ред вкамени лицето си и каза:
-Не само Блъди Мери с екстра люто. Днес не ми се пият бози а и обичам люто.
В погледа на мадам Смърт проблесна съжаление. Само за секунда но Оги го забеляза:
-Както желаеш.-щракна с пръсти.
-Ще ви оставя момчета, приятна вечер. Забавлявайте се.
Но в погледа и личеше, че би предпочела да ги блъсне кола. Сервитьорката донесе желаният коктейл.
-Правилен избор г-не аз избрах коктейл Смърт и ето ме тук.
Момичето се обърна и ги остави. Двамата се спогледаха.
-Това е последният път дето идвам тук.
-И аз!-промълви Оги.
Огледа се и забеляза русата мацка, която го бе търсила у дома му. Махна и от учтивост. Тя го изгледа неразбиращо и се обърна да си говори с приятеля си.
На другия ден той се събуди нормално. Телефона не звънеше непрестанно за пръв път. Реши да се разходи. Краката му го занесоха несъзнателно до парка на смъртта. Само, че сега там нямаше страшни статуи, нямаше и бар. Той седна на една пейка. Една птичка кацна на рамото му. Усмихна, и се. Беше синигерче.
© Иван Ганчев Все права защищены