Баба се обажда и казва:
- Ветровете ти са много силни. И пак си ураган. И морето ти е много бурно днес. Пак си хаос..
Пък аз й отвръщам, че не искам да си идвам.
- Искам да ме удави морето! - възкликвам ядосано и през сълзи.
Първият рожден ден на дядо, без дядо..
Бурите в мен се бяха надигнали, помитайки всичко по пътя си и оставяйки нищо друго, освен тишина, тъмнина, и празнота.
От оная тишина, след която оставах глуха..
От оная празнота, която драскаше на вратата напомняйки за урагана, който се задаваше..
От оная тъмнина, от която ослепявах и губих всякаква сетивност..
Отломките на разбитата ми на парченца душа се въргаляха по онзи път, който в крайна сметка се оказа, че не е мой, за да го следвам.
- Ела си в къщи, да си сипеш от твоето вино, да ти миряса главата и да ти се успокои душата.. - въздъхва баба.
Пък аз си мисля за дядо и за това как не ми се прибира без него...
Разсеян и упорит особняк. Типичен Водолей. Дядо.
Отиде си, защото Вселената вече е готова да бъде покорена от теб. Обичам те и ми липсваш всеки ден
Послепис: Сега трябва да те помня по - дълго, отколкото те познавам...