Стаята беше болезнено бяла, от онова бяло, което засилва усещането за празнота и те оголва, кара те да се чувстваш уязвим, отнема ти правото да се скриеш и сякаш те задължава да постъпваш винаги правилно. Цареше и особено спокойствие, във въздуха се носеше примирението на наскоро потушено въстание, усмирителните ризи и успокоителните бяха успели да потиснат безумния порив на разбунтувалите се души и тела. Като спомен за войнишката смелост оставаше приказлива тишина, изпълнена с мисли, с недоизговорени или прошепнати и, съвсем нарядко изкрещявани, от някой самотен боец, думи, оставаха ароматът на лекарства и някакви плаващи сенки на хора.
Една от тях стоеше до прозореца (млада жена, на видима възраст около 28 ) и пушеше нервно, пръстите ù трепереха. Още няколко дръпвания и цигарата щеше да свърши, последната от тази кутия. Беше сключила сделка със санитарката - плащаше ù нещичко, за да ù внася всеки ден по пакет. Официално цигарите и алкохола в клиниката бяха строго забранени. Неофициал ...