Той седи на баира от доста време, спластената му коса стига почти до раменете. Отправил е поглед пред себе си в далечината и в нищото, където е притихнал градът-мравуняк.
„Казвам се Софроний. Аз бях избран от една чуждоземна цивилизация, пристигнала тайно от Плеядите, да бъда един от малцината даровити и преуспели хора на Земята. Чрез такива като мен, извънземните имаха за цел да комплексират човечеството, да му насаждат чувство за малоценност, и така притиснати и дезориентирани хората ставаха лесна плячка, жизнените им сили биваха изсмуквани от коварните същества. В замяна на участието ми, извънземните ми предложиха неограничена власт на Земята. Можех да правя каквото си искам и да имам всяка жена. Аз, разбира се отказах, но съществата похитиха всичките ми близки и по този начин ме принудиха да съдействам. За няколко години ме направиха известен моден дизайнер, а после естраден певец. Те унищожаваха и малкото здрав разум, който притежаваха хората, чрез разпространение на глупави посла ...