На село

                Един немирен слънчев лъч се промуши между щорите, плъзна се по нослето на Габи, докосна бузките ѝ, и се опита да повдигне затворените ѝ клепачи. Момиченцето потърка с юмруче сънено очи, завъртя се на другата страна и продължи да спи. Слънчевият лъч обаче, тъй като му се играеше,се прехвърли върху нослето на сивото, пухкаво коте, което се беше сгушило до детето. То кихна, прозя се, протегна се сладко и отвори очи.

• Мяу! Добро утро, Габи! – каза то.
• Стига, Топчо! Още е рано! Заспивай! – сърдито отвърна  момиченцето.
• Моля те, Габи! Ставай! Гладен съм! – жални измяука Топчо.
• Гладен съм! Гладен съм! Стига си повтарял! Много си досаден. От днес си на диета! отсече Габи.
• Защо на диета? Всеки закусва сутрин. Дори е здравословно. Като закуся днес  от утре ще бъда на диета. Обещавам! Моля те! – добави Топчо, допря глава в рамото на Габи и замърка.
• Оо-о! Добре! Ставаме! - не на шега се разсърди Габи.

Скочи от леглото и като хала се понесе към кухнята. Котенцето забърза след нея, като смешно се поклащаше на късите си крачета.

• Ето, готово! В паничката ти  сипах мляко. Ще ти дам и две котешки бисквити. Добър апетит! –  измърмори Габи и се просна на дивана.
• Благодаря,Габи! – каза Топчо и лакомо започна да се храни. След малко паничката беше празна, бисквитите изядени, а котенцето доволно миеше муцунката си. То погледна Габи с големите си оранжеви очи, гушна се до нея и замърка.
• Кажи, Топчо, какво ще правим днес? Сами сме в къщи, мама и тате са на работа. А навън е толкова хубаво! Искаш ли да отидем на село, при баба и дядо? Ще те запозная с тях. Те още не са те виждали. Само им говоря за теб по телефона. Баба ще ни направи палачинки, а дядо ще ни върже люлката под ореха. Освен това ще ти покажа и моите приятели козата леля Мирка, паячето Тото и охлювчето Оги. Какво ще кажеш?
• Хайде да отидем! Габи, защо не познавам баба и дядо? – попита котенцето.
• Защото мама не обича да ходим на село. Било мръсно и прашно, имало много гадинки... Освен това си е купила нова синя рокля и иска тате да я заведе на театър. Те няма ди ни заведат скоро при баба и дядо, затова ще отидем ние, сами. Хайде! Приготвяй се!

Като каза това Габи взе червената си раница, сложи бутилка вода, пакетче солети и беше готова. Откъсна лист от тефтера  и написа бележка:

„ Мили мамо и тате,

Ние сме добре. Отиваме на село при баба и дядо.

Подпис: Габи и Топчо“

Остави бележката на масата и нареди:

• Хайде, Топчо! Влизай в раницата! Аз ще те нося, защото още си малък и много ще се измориш.

Топчо скочи в раницата и подаде любопитно глава.

• А може ли да гледам навън? – попита той.
• Да, може! Но искам да мълчиш. И да си мноо-о-ого послушен. Разбрахме ли се?

Габи се обу, взе раницата, заключи и забърза към автобусната спирка.

Навън беше прекрасен пролетен ден. През ноща беше валяло и сега небето блестеше синьо и чисто, слънцето се оглеждаше в локвите по улицата, а Габи се опитваше да ги заобикаля , доколкото може. Топчо беше подал глава от раницата и любопитно се оглеждаше. И мълчеше. Нали беше обещал да е послушен? Скоро стигнаха автобусната спирка. Автобусът дойде и двамата потеглиха към баба и дядо.

Малкото селце посрещна Габи и Топчо със свежа и красива премяна. Черешовите дървета приличаха на пръчки покрити с бял, захарен памук, а цветчетата им привличаха рояци златисти пчели.

               Габи бързаше по познатата улица, а Топчо продължаваше да е послушен. Момиченцето спря пред старата, зелена врата, отвори я и с радостен вик се затича по тясната пътека.

• Дядо! Деденце!

Дядо Стоян я прегърна, подхвърли я във въздуха и широка усмивка се появи на слабото му лице.

• Здравей, момичето ми! Как си? – попита той.
• Добре сме, дядо. Дойдохме да ви видим. Мъчно ми е за вас. Тук е толкова хубаво! – каза Габи и се сгуши отново в силната прегръдка на дядо.

Тъй като раницата беше все още на гърба ѝ, а Топчо беше в нея, той измяука жално и изскочи отвътре.

• Мяу! Тук съм , Габи. И още съм послушен.

Дядо го видя чак сега, наведе се, вдигна го и го сложи до Габи в скута си.

• Здравей, мъниче! каза дядо и нежно го погали зад ушите, а Топчо замърка от удоволствие.
• Дядо, това е Топчо. Искам да ви запозная.
• Здравей, дядо! измърка котенцето.- Аз съм много послушен, но вече съм малко гладен. Може ли да хапнем нещо?
• Топчо! Обеща, че си на диета! смъмри го Габи.
• На село, при баба и дядо, диетите са забранени каза дядо и  се усмихна под мустак. Хайде! Елате да изненадаме баба. И да видим с какво ще ви нагости.

Дядо ги поведе към малката бяла къща с жълта роза отпред.

• Бабо! Бабче! не се стърпя Габи и още отвън завика. Баба Мими, дребничка и мила, изтича навън и прегърна двете гостенчета.
• Бабо, може ли да ни направиш палачинки? Със сладко от ягоди, моля. И айрaн. Много сме гладни помоли се Габи.
• Много, много гладни добави и Топчо.
• Разбира се, че може. Ей сега ще са готови каза баба и влезе вътре.
• Топчо, ела да те запозная с леля Мирка. Тя е коза. Много е добричка и дава найвкусното мляко на света.

Габи се затича по калната пътечка към обора, прескочи една голяма локва, покатери се пъргаво на дървената ограда и завика с цяло гърло:

• Лельо Мирка! Тук съм! Излез!

Топчо се затича след нея, но така се беше засилил, че не успя да спре навреме и цопна в голямата локва. Студената, кална вода намокри коремчето му, но той се изтръска и скочи на оградата до Габи. В това време леля Мирка хрупаше ябълка от ръката на Габи. Топчо виждаше за пръв път коза. Тя беше бяла, с извити рогца и смешна бяла брада.

• Здравей, лельо Мирка! Може ли чаша студено шоколадово мляко, моля? попита котенцето.

Козата го погледна учудено и отвърна:

• Студено шоколадово мляко ли? Никоя коза на света не дава шоколадово мляко. Освен това от студеното ще те заболи гърлото. Аз мога да те почерпя с топло прясно мляко. Шоколадово има само в магазина   и като каза това важно поклати глава.
• Дайте, две чаши топло мляко, моля! – учтиво помоли котенцето.
• Заповядайте! каза леля Мирка и подаде на Габи и Топчо по една пълна чаша топло прясно мляко.
• Оо-о-о, много е вкусно! – извика котенцето и продължи да облизва вече празната чаша.
• Много, много вкусно! – добави и Габи като сръчно изтри с ръкав белите млечни мустаци, които си беше направила и подаде празната чаша.
• Радвам се, че ви хареса моето мляко. И следващият път не искам да чувам за шоколадово. Разбрахме ли се?
• Да, никакво шоколадово мляко отговориха едновременно Габи и Топчо и тръгнаха към баба. Да видят готови ли са палачинките.

Готови бяха, и бяха много, много вкусни. Коремчето на Топчо се изду като гайдичка, а Габи облиза с удоволствие протеклото по пръстите ѝ сладко. Дядо беше завързал за един клон на ореха старата дървена люлка. Габи се залюля толкова силно, че краката ѝ почти докосваха листата на дървото и мислеше, че ей сега ще полети, а Топчо се просна в тревата и блажено заспа.

Така завърши този чуден пролетен ден. С едно доволно, мърляво коте и безкрайно щастливо дете, защото най-важни са малките неща- прегръдката на дядо, бабините палачинки и безгрижните игри на двора.