На спирката
Босо момченце, свито на кълбо като котенце, седи на пейката на спирката. Навън вали. Детето поглежда нагоре. Капките се удрят шумно в покрива на спирката, сякаш собствените му сълзи копнеят да пробият пластмасата и да се върнат при него. Глад, болка и страх. Това изпитва младата още душа. Хората минават, автобусите спират, никой не отива при момчето. Какво чака то? Не чака автобус... Може би чака човечността на хората да просъществува и някой да дойде да го вземе? Или чака смъртта си, смърт от глад и студ, защото дори тя е по-гостоприемна от хората?... Я, кученце. Малкото пале, приятел на човека, гледа жално и зъзне, мокро до кости. Съществото се приближава. Гледат се дълго. Всеки от тях намира в очите на другия това, което толкова търси. Момчето прегръща кученцето и затваря очи, унасяйки се в дълбок, вечен сън...
23.02.2008г. Санди
© Александра Томова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
позна
-
На пръв поглед е доста банална картинка - момченце, кученце и спирка в дъждовен ден.
Но като си поразмърдах малко мозъка, разбрах, че не е толкова просто колкото изглежда.
Например спирката е символ на живота, който минава в чакане. Човек много често се чувства самотен по претъпканите с хора спирки, както самотен е и в живота, докато не намери приятел или кока-кола.
Също така ми хареса и тази част: "Капките се удрят шумно в покрива на спирката, сякаш собствените му сълзи копнеят да пробият пластмасата и да се върнат при него."
На пръв поглед няма логика - сълзите падат към земята, по-логичната асоциация би била, че небето плаче за съдбата на момчето. И докато си мислех това, изведнъж ми хрумна, че сълзите ще се връщат от небето, ако са пратени натам. Един вид дъждът и сълзите символизират неотговорените молитви на момченцето.
Познах ли или дрънкам празни приказки?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
