Някой почука предпазливо на вратата на болничната стая. Звукът достигна до ушите на лежащия на леглото мъж, който инстинктивно се опита да каже нещо. Не успя дори да размърда устни, защото долната му челюст бе буквално закована посредством решетка от външни фиксатори. Можеше да мърда езика си, но не и да издава членоразделни звуци. Мученето му обаче окуражи посетителя, който отвори вратата.
Влезе дребничка руса жена, облечена в стилно кожено яке и избелели дънки. Имаше вид на гимназистка заради милото си лице и стройната фигура, но тънките бръчици около очите подсказваха, че вероятно е прехвърлила трийсетте. Светлосините й очи бяха „натежали” от тъга или може би силна умора. Хапейки притеснено устни, тя каза:
- Търся господин Галин Колев.
Мъжът измуча отново и челото му се сбърчи от болка. Жената пристъпи смутено напред и добави:
- О, съжалявам, явно не можете да говорите. Вие трябва да сте, казаха ми дванайсета стая. Още един път, много съжалявам за случилото се. Чувате ме, нали? – Мъ ...