Винаги съм харесвала съчетанието ,,на тавана на тавана’’, романтично е... По-високо от високото... Като памуковите облаци високо, че чак безтегловно.
И съм се чудила защо доста хора няма да намерят красота в това...
И съм се чудила защо не мога да им я покажа... Да я разкажа, да я нарисувам в очите им, че да имат образа... На романтиката...
Може да съм го изгубила това умение-да рисувам, покрай качеството на продукцията, организацията на работната площадка или що е то алитерация... Странно ужасно е, че всичко ни кара да се отучим да чувстваме.
Практикуваме чувствителността си в малки задимени заведения с приглушена светлина и отнесена музика... И се справяме добре... Но сме твърде малко... Може би не останаха мечтатели... Или наистина сме само едни летящи във въздуха объркани стрелички, направени от смачкана хартия и зле подвити крила... Или не можем да живеем в такова общество... С перденца за очи и черни дрехи, за да не се цапат... Може би сме твърде ретро с погледите си, с движеният ...