- И така, ученици, запишете си Past Perfect...

- Господине, нека си тръгваме, остават само 5 минути!

- Защо, да не би някоя дама да те чака за среща? Или пък  вкъщи? - учителят се усмихна лукаво.

- Наистина трябва да тръгвам...

- Запишете и това...

- Може би господинът няма среща или пък няма кой да го чака вкъщи, та затова не бърза - обади се тя от дъното на стаята и се усмихна също толкова дяволито.

- Добре тогава - той остави учебника на бюрото си - Всички да си тръгват... Освен госпожицата на последния чин, на която изглежда й е все едно.

- Защо мислите така, господине? - тя се престори на изненадана.

- Сигурен съм - намигна й той и изчака другите да си тръгнат.

- Е? - попита тя накрая - Защо ме задържахте?

- По принцип не съм те задържал, а просто позволих на другите да си отидат по-рано...

- Но не и на мен.

- Не и на теб - той седна до нея.

- И? - тя повдигна вежди, искаше да го подразни; страшно й харесваше.

- Мисля, че си позволяваш прекалено много, млада госпожице.

- А аз си мислех, че като млад учител разбирате от шега, господине.

- Може и да разбирам, но не това е мястото.

- А къде? - попита предизвикателно тя.

- Не и на училище, не и тук.

- Сега сме само двамата с Вас, мисля, че ми е позволено.

- А аз мисля, че този, който решава дали ти е позволено или не, съм аз.

- Не съм малка - мога и сама да реша.

- Не съм сигурен.

- Вие не ме познавате.

- Не ми позволяваш.

- Не знаете нищо за мен, както и аз за Вас.

- Знам едно и то от дълго време.

- И какво е то?

- Много добре знаеш какво е.

- Кажете ми Вие, аз правя много неща.

- Защо продължаваш да ми говориш на Вие? Всички други ученици ми говорят на ти.

- Опитвам се да спазвам дистанция.

- Защо? - зелените му очи я пронизаха.

- Защото така трябва.

- Значи все пак е вярно.

- Може би... Зависи за какво говорите - тя се засмя.

- Много добре знаеш за какво говоря.

- Съжалявам, че ти говорих така - усмивката изчезна и тя отклони поглед от бледото му лице.

- Беше права - той се усмихна.

- Бях ли? - сякаш лъч озари лицето й.

- Не ми изглеждаш на човек, който съжалява - той се засмя.

- Не биваше да го казвам пред другите... Но все пак се радвам, че е истина, защото знам, че не съм само аз.

- Ти си прекалено млада за това.

- Знам, но това не ми пречи да искам много. Прекалено много. И винаги ще си остана такава.

- Хубаво е да се целиш нависоко.

- Хубаво е да се прави разлика между реални и нереални мечти.

- Това, за което си мечтаеш, е нереално?

- Вие ми кажете, господине - тя го погледна с тъжна усмивка.

- Няма нищо невъзможно.

- Хахаха - тя се засмя и поклати глава - Това обещание ли беше или опит да се измъкнете леко?

- Беше истина - той се усмихна.

- Така ли? - тя повдигна вежди.

- Мхм - той поклати глава.

- Иска ми се да можех да Ви повярвам.

- Ами направи го. Не е толкова трудно.

- Не ми приличате на човек, който вярва в невъзможни неща.

- А приличам ли ти на учител, който остава сам с една от ученичките си, за да си поприказват лично?! - И двамата се засмяха.

- Надявам се, че е изключение.

- Уверявам те, че е изключение - той се засмя отново.

- Значи мога да се чувствам специална?

- Ти винаги си била специална.

- Тогава защо не сте ми го казвал досега?

- Защото не знаех как ще го разбереш.

- Ама аз си мислех, че знаете!

- Беше очевидно! - двамата отново избухнаха в смях.

- И все пак... - промърмори тя.

- Ти беше навсякъде! А и така ме гледаше, че...

- Добре де, добре! Така е. Но това не означава нищо.

- Нищо ли? А аз си мислех, че ме ‘харесваш' -той се подсмихна.

- Харесвам Ви, но това не значи нищо.

- Защо пък да не значи нищо?

- Господине, карате ме да остана до по-късно, за да говорим за поведението ми или за отношението ми към Вас?

- Двете не са ли свързани?

- Може би... Но все пак какво искате да знаете?

- Не бях сигурен...

- А сега сигурен ли сте?

- Да - погледът му отново я смути.

- И в какво сте толкова убеден?

- Че няма да ми откажеш.

- Какво?

- Кафе.

- Аз не пия кафе - каза тя развеселена, но и малко разочарована.

- Знам - усмихна се той, после се наведе и я целуна.

Да, между учителя и ученичката имаше нЕщо...