Защо боли толкова много? Защо никой не ми каза, че ще стане така? Как е възможно да те раздира нещо, което не съществува? Отказвам се! Не искам да съм човек! Може би животно или растение, или по-добре камък, но не и човек. Кое му е хубавото на това да изпитваш неща, които не искаш? Неща, които те правят тъжен, които изпиват силите ти и те изпращат в забвение? Неща, които те превръщат в бледа сянка, изградена от малки парченца нещастие?
От днес аз вече няма да мразя! С какво ми е помогнала омразата досега? Единственото, което прави за мен, е да ме кара да се измъчвам. Да изпитвам хиляди негативни чувства, които не мога да претворя по друг начин, освен чрез заядливи подмятания и лицемерни намерения!
Няма да обичам вече! Какъв е смисълът да обичаш нещо, което не ти отвръща по съшия начин? Дори по-лошо е да обичаш нещо, което все някога ще изчезне и единственото, което ще ти остане след него, са болезнени спомени, които ще те връхлитат във всеки един миг, доставяйки ти пронизващото чувство ...