Увод
Признайте си, всички сме се питали този въпрос не малко пъти: Сами ли сме в тази вселена? Да, дори и ти драги ми читателю! Бас ловя, че ако не си изричал точно тези думи на глас, то се е случвало да преминат през ума ти, когато вечерно време отправиш замечтан поглед към безоблачното небе срещайки величественият блясък на звездите. Полегнал някъде, наблюдаващ тези хиляди, десетки хиляди, милиарди и билиони светещи с различна сила точки, сгушени една до друга по целият небосвод и изведнъж започваш да усещаш колко малък си всъщност. Очите ти се насълзяват и душата ти сякаш пораства, без да може повече да се събере в оковите на физическото тяло. Тогава започваш да мечтаеш. Великолепно усещане! При мен това се случва постоянно драги ми читателю, в мига в който започна да си мисля за необятността на онова което ни обгражда.Винаги ми е било приятно да легна в меката трева на някой хълм, да скръстя ръце зад главата си и да оставя погледът ми да се рее без спир, докато нежният полъх на вят ...