Жмръц се събуди посред нощ. Без причина. Седна и стъпи на студените камъни в красивата си къща. Запали цигара. На светлината от кибрита видя и причината. Любимият му котарак Марвин, късокосмест сив Тигър, беше станал на топка. Напълно вцепенен. С очи като палачинки. Гледаше към входната врата.
Очакваше Я. Всъщност Я очакваше всеки ден през последните години. Докато Тя му отнемаше един по един всичките верни Нинджи. Явно беше останал последен😊
– Привет, мила! Ей сега ще ти отворя! Само да си обуя едни гащи да не те притеснявам с дарбите си😊 Позволи ми да изнеса котарака навън! Съвсем взел дал е. Имаш да си оправяш сметките с мен. Не с него! Ще ти върна ухото…
Нахилен допуши цигарата си, запали свещта и се засмя с глас при вида на вцепенения му единствен приятел. Не веднъж го беше измъквал на косъм предугаждайки опасностите 5 минути преди да се случат.
Котките са преродени Магьосници си помисли с усмивка Жмръц и не случайно му готвеше с удоволствие любимата сьомга с орехи и моркови.
Гушн ...