Ехото пак трепна, но този път по-силно откогато и да е било... Кой беше зад него скрито, кой ли бе този герой? Незнайно защо всичко бе тъй тайнствено, тъй нежно
и доста емоционално и красиво... Незнайно защо всичко миришеше на странен аромат... Там някъде по въздуха се криеше отговорът... Там някъде бе то... Как ли да го нарека? Не беше слава, не беше каквато и да е миризма? Но не то беше
невероятно, то беше изпълнено със страстта, която дълго време очаквахме... Не можех да си обясня какво е? Но наистина бе нещо силно и сътресително... С две думи, нещо, което усетих за първи път... Може би ще мине време, но мисля да се запозная с нещото, което се крие там някъде - в пространството... Каквото и да се крие там зад ехото, то ще бъде предизвикателно и може би поредната изненада на живота ми... Нека се надявам да е за добро.
© Ребека Иванова Все права защищены