Два силуета в нощта. Двама влюбени, сгушени един в друг. Никакъв звук наоколо, само туптенето на сърцата им се чува в тишината. Те нямат нужда от думи, не, те са напълно излишни. Един поглед, един толкова топъл поглед. Тя го целува нежно по бузата и свежда засрамена погледа си. Той докосва леко врата й и прилепва устните си до нейните. Една целувка, една страстна целувка, последвана от още много целувки.
Изведнъж тишината е разкъсана от нечий вик...
- Спри да се носиш из облаците!
Всичко е било една мечта, един сън. Сън, прекъснат от реалността.
- Антоне! Ела тук! Веднага!
- Извинявай, майко, знам, че напоследък все по-малко помагам, но не мога да спра да мисля... за нея... Тя е най-красивото създание, което съм виждал. Тя е идеална. Няма нито един недостатък. Всяка нейна усмивка е като слънчев лъч... аз...
- Ти си глупак, Антоне, момичетата като нея не обичат момчета като тебе! Тя е богата и изтънчена, има хубава къща, собствена кола, слуги... Ти си просто един бедняк. Ти, аз и брат т ...