НАГРАДА ЗА СЪВЕСТТА
На рожден ден се правят подаръци, а на юбилей се връчват и награди. Ако не е по задължение или за подмазване, събитието кефи и юбиляря и поканените, и се превръща в един низ от целувки, наздравици и ръкостискания.
Ако обаче трябва да поканиш някого или да уважиш нечий юбилей по задължение на съвестта, то кефа „заминава на кино” и работата отива „на карък”. Не вярвате ли? Ей ви дискусия по тезата:
*
Седнали човешките качества, да заседават и да вземат решения, кое от тях да присъства на юбилея и каква награда да получи. Естествено, първо се вредило нахалството, то се опитало да се уреди и с най-голямата награда, но го изпреварила алчността. Станала съвестта и възразила, но никой не й обърнал внимание.
Опитала се добродетелността да изтъкне заслугите си, но веднага срещу нея гракнали завистта и подлостта, и я наврели в миша дупка, от където повече не се и обадила, милата. Съвестта възнегодувала, но всички са направили на глухи.
Притворността също се застъпила за добро ...