/почти автобиографично/
Това беше една ужасно дълга нощ, когато Ве умираше, а аз гледах безпомощно отстрани. Тази безпомощност е особено терзаеща, когато умира близък човек, към когото имаш известни задължения. Иска ти се да се върне лентата назад, за да направиш нужните корекции, но лентата се върти неумолимо към своя логичен завършек. Което означава, че Ве е обречена, а аз съм направил непростими пропуски, които няма как за бъдат компенсирани. В тази ужасно дълга нощ агонията е също ужасно дълга и няма смисъл да се търсят оправдания за някогашни пропуски.
Някога – много отдавна, когато умираше баща ми, отнякъде се изсипа парче от черен креп и падна в краката на майка ми. Тя не го забеляза, но той намери сили и я предупреди: „Вземи го, защото ще ти дотрябва!” Когато разчиствах вещите на Ве, в краката ми също се изсипа парче от черен креп и аз веднага се сетих за нещо. Прибрах го много грижливо, защото зная: Това нещо ще ми дотрябва.
В тази безкрайно дълга нощ Ве си отива безвъзвратно ...