“Вие сте млад, отвърна Атос,
и има време горчивите спомени да станат приятни!”
последните думи от “Тримата мускетари”
- Искам да мина!
- Хар-хар-хар, да мине оттук и вятърът не смее.
- Аз не съм вятърът, а Силата, която го държи в своята шепа.
- Хар-хар-хар, значи ще разбереш, мен, Колосът-между-световете, щото, както при теб, така и тук, в моя свят, Забраната е дело, което най се тачи.
- Разбираш себе си, Колосе, разбирам те и аз, но никак не вникваш в туй, което не от себе си, а от мен трябва да разбереш.
- Хар-хар-хар, казах вече, забраната е моето дело, не и вникването. А и ти си твърде дребен, за да вниквам в теб, хар-хар-хар.
- Продължаваш да упорстваш, а от лошо семе е тая наклонност. Виждам, на плът си колос, а аз съм само къшей мръвка. Но знай, духът ми е вселена, а твоят май е повей, който и в разгара си не се усеща. Сякаш мъка някаква трие ти душата. Така че, отдръпни се и пусни ме да мина!
- Хар-хар-хар, устата ти, възситни, зина и на думи е голяма, но каквото и да речеш, о ...