"Всеки спомен е едно пътуване..." - из песен на Лили Иванова
Когато в студен зимен ден си сам в къщи, снегът дращи по стъклата, а студът владее пейзажа. Котката се е свряла някъде да си дреме блажено, а камина не бумти. Отегчил си се от ТВ, а спокойствието ти е смутило друго ЕФИР-но излъчване. Слагаш EXIT на всичко, хвърляш телефона, хващаш любим талисман, завиваш се на топка в креслото и изпадаш в спокойствие, размисли и блажена дрямка.
Между сънят и реалността! Времето минава, а пред теб започват да се нижат картина след картина, коя от коя по-абсурдни и имагинерни. Смазващата реалност остава зад прозореца, затрупана с бял килим, а ти върху чистата му повърхност започваш да рисуваш случайно генерирани сюжети от своя свят. Работата по това оставяш на съня.
Приказките от детството отдавна са спрели да диктуват твоето въображение. Отдавна си спрял да щриховаш творбите на спокойствието си благодарение на техните спомени. Те разказват случки, задават въпроси и търсят отговори, а ти сега н ...