Разбира се – нашият, помисли си Джони и се надигна. Не му се напускаше топлото легло, нито му се слизаше от пищните бедра на Изабела, обаче… И в най-щастливия град трябва човек да се сдобива отнейде с пари, за да живее по стандартите му.
Безпарично щастие има само в сънищата. Като този, който накара Джони да се метне на жената и, доволен от сутрешната гимнастика, да повтори като мантра истината – живее в най-щастливия град на света…
А реалността дава възможности, но и изисква да ги използваш. Като Изабела. Тя му беше жена вече трети ден. Пищна, рижава, незадаваща въпроси и разпалваща пожари в душата и тялото му. Появи се тъкмо, когато Джони вече започваше да скучае. Предната му жена – Карина, изчезна преди седмица. Къде, защо – подобни глупави въпроси не се котираха в града. Миналата година един от съседите остана сам. И, вместо като нормален човек да си намери или поне изчака някаква жена, тръгна да търси неприбралата се. Съответно – изчезна и той. Нормално! Градът си има правила, а н ...