Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
20 сент. 2020 г., 23:27

Най - тежкия кръст 

  Проза » Рассказы
517 3 5
1 мин за четене

И пак съм там, до брега на река Огоста. Там отгледан под топлите грижи на баба. 

  Един ден тя сякаш между другото ми каза:

  - Сине, избрах те ти да ми носиш кръста!

  - Къде, бабо - попитах учудено - Добре, щом искаш...

  - До гробището. - отговори баба сериозно - Ти съгласен ли си? Ще имаш ли сили?

  - Разбира се, бабо! - отговорих без да помисля - Гледах когато почина баба Персина, отсреща. Един чичко и носеше кръста. Две малки, заковани летви, боядисани в черно. Струва ми се, че е много лек!

  Баба, докато чошкаше белоснежната тазгодишна вълна от овцете само ме погледна и каза:

  - Няма леки кръстове, сине! Всички тежат много и завинаги!

  Тогава не разбрах бабаините думи. Времето неуморно ме понесе през изораните си ниви. Аз се спъвах в огромните житейски буци. Падах и ставах. Ставах и падах, разбирайки неравността на това, отдалече изглеждащо прекрасно място.

  И дойде деня... Баба почина... Беше 1986 година.

Лятото... Горещият август... Тогава сякаш Господ си събираше светиците от земята. 

  Моята сестричка дойде да ми съобщи злокобната новина. Каза ми само:

  - Ти си обещал да носиш кръста!

  Не отговорих, а и не можех. Една от онези сухи и грамадни буци се беше настанила в гърлото ми. Не виждах нищо! Очите ми се бяха превърнали в черни облаци, които неспирно валяха, валяха...

  Застанах най - отпред на траурната процесия.

Аз носех кръста на Баба! Всички бяха зад мен! Всичко беше зад мен! И бях горд! С изправена глава! От този свят си отиваше един достоен и добър Човек. Всички хора по пътят ни ставаха и отдаваха почит.

  Но този кръст така ми тежеше. Ръцете ми се потяха, черният му цвят се вгнездваше в очите ми! Влизаше в младата ми душа и се настаняваше, въпреки съпротивата на ума...

  Тогава си спомних думите на баба:" Няма леки кръстове..."

  И до днес той е там! Аз го нося, макар и толкоз да тежи!

  Кръстът на Баба!

 

 

© Хари Спасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сърдечно благодаря, Латинка !
  • Правилно е казала баба ти, че "няма леки кръстове". Споменът за обичаната ти баба е жив, мъката ти по нея също... Когато си носил кръста на баба си, Бог е бил с теб! Той и сега Е с теб!!!
    Честит празник, Хари!
  • Благодаря сърдечно, Стойчо, Мариана, Танче!
  • Няма лек кръст. Чудесен разказ, Хари!
  • Хари,моите почитания!
    Наред с кръста на обичаната от теб баба,ти носиш в душата си оня спомен, който е жив за нея.
    Имам едно стихотворение-"Пилигрими" от което ще ти цитирам един стих:"Всеки сам си носи кръста. И всички по различен начин."
Предложения
: ??:??