Найлоновият чувал се вееше вече цяло денонощие в късия тупик между къщите. Не пречеше на никого и за това никой не го махаше. Пространството беше малко – две огради, високи над два метра, от три места къщи, а вятърът го избутваше ту наляво, ту надясно, но все не беше достатъно силен, за да го надигне и да му позволи да излезе от задънената улица и да изскочи на пътя, където минаваха автомобили, тирове и велосипедисти и вероятно щяха да му помогнат.
Не че чувалът имаше нужда от помощ.
Трупът на тежка котка в него го задържаше и не позволяваше да литне към небето. А той би искал – котката беше убита и по някаква случайност трупът ѝ бе попаднал вътре в него. Недомяваше каква беше тази случайност. Ако не беше тя, той знаеше какво да стори въпреки обстоятелствата – щеше са простре краищата си и да поеме леко и неусетно след най-лекия вятър направо към синевата. Нищо нямаше да може да го задържи. Но ето че една сутрин видя тялото на котката почти като увито по средата. Котката беше с отворен ...