Жабокът (Гедеон)
369 2157
19 нояб. 2021 г., 20:10  

" Направи добро и го хвърли в морето" 

  Проза
1102 5 17
2 мин за четене

        Пясъчният замък

   За първи път виждах, толкова упорито дете. Беше клекнало на пясъка, където се разливаха вълните и старателно си правеше пясъчен замък.

Всеки път щом дойдеше по-голяма вълна го разрушаваше, а то само изпъшкваше и почваше наново.

Дожаля ми, като го гледах с вирнато дупе и голяма глава, да носи кофичка след кофичка мокър пясък, леко изплезило език да прави замъка.

Реших да му помогна и отидох до него.

- Как се казваш малкият?

Той вдигна глава към мен. Погледна ме, присвивайки големите си кафяви очи, защото слънцето го заслепяваше.

- Вадим. Що?

- Щото гледам от час, как се мъчиш да направиш пясъчен замък, а вълните го отнасят и реших да ти помогна...

- Как?

- Ами ще направя преграда, за да не стигат вълните до замъка ти.

- Ни ща!

- Защооо?

- Щото аз ги прая за русалките.

- Те русалките си имат замък. Дълбоко... Дълбоко, навътре в морето.

- Няат. Снощи дядо ми разкаа приказка, дето злият дух им откраднал замъка. Сига им прая замъци и морето ги зема и им ги носи.

Замислих се. Това, което ми се виждаше безсмислено правене на дворци, имало смисъл.

Чудна работа!!! Децата никога не ги разбираме...

То и някои възрастни не ги разбираме, защо строят "пясъчни замъци".

- Хей, Вадим. Да ти помогна, ще строя и аз замъци.

Малкият пак вдигна към мене глава, премрежил очи.

- Може.

Клекнах до него и почнах своя първи дворец.

По едно време се усетих, че и аз, като Вадим съм поизплезил език. Ама ми беше много хубаво.

Не хубаво, ами адски хубаво.

Бях на седмия замък, като чух:

- Вадим!

Обърнах се и видях, че на дървената скара навътре в пясъка стоеше един човек в инвалидна количка.

- Идвам, дядооо!

Малчуганът беше прав и махаше с ръце.

- Ти как се казваш?- попита ме мъникът.

- Валентин.

- Значии, сме такива... Как са казвашии...

- Съименници.

- Да, такива. Нали ша продължиш със замъците, щото аз отивам с дядо?

- Разбира се, че ще продължа.

Вадим се затича и скочи в инвалидния стол на дядо си.

- Давай, Дядо. Каляската да потегля...

Двамата смеейки се "потеглиха" по пясъка за нови приключения... А аз си останах на брега да строя замъци.

 

 

В последните дни от почивката ми на морето разбрах, че стареца е останал сам с Вадим, след катастрофа, в която са загинали родителите на момчето, а той е инвалид завинаги.

Не, неща са красиви, а не тъжни, щом пясъчните замъци са за русалките.

Вече всяко лято ще "строя пясъчни замъци"... А защо не и през зимата да изграждам снежни такива, но конкурса е за "Направи добро и го хвърли в морето!"

 

© Гедеон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е, вече ме зарихте в пясъка. 😊 Едната ми носи кофички с пясък, другата готови замъци, а Щурачето ми свири на лира, за да е пълно щастието. 😊
  • От мен - 5 замъка за русалките.
  • Не можах да разбера аз Орфей ли съм или Тиндарей. 😊 За Зевс е сигурно, че не съм. 😊
    Обаче и двете легенди ми харесват.
    Открих, аз съм Персей. 😂
  • Касиопея ти свири на Лира
  • Алдемаран петата звезда от съзвездието Бик, която в превод от арабски значи "Придружител" и е най-ярката.
    Росицо, спри да мъкнеш Тоа пясък! 😂
  • Глас от мен!
  • И от мен глас. И съзвездие от пет звезди. Открий кое е
  • И от мен имаш пет кофички с пясък!
  • Браво, момчета от русалки до Бог. Ето в това е смисълът на Доброто.
  • Квазаре, това добро в прослава на собственото аз, за което ти говориш дали наистина е добро в такъв случай? То доброто като се прави за да вземаш каквото и да е, било то слава, било то някой да ти “върне добротата” не е баш добро, а манипулация. Съгласен съм с теб, имам предвид. 😊
  • Много хубаво! Щом отида на море и аз ще строя замъци на русалките.
  • Скити, по предложение на Дари правим предизвикателство извън предизвикателство. 😊 само с коментари се дават гласове.
  • Харесаха ми, тези пясъчни замъци! Всичко има смисъл...
    Бих дала глас, но не виждам да е в предизвикателството...
    Хей, Жабок, твоите текстове винаги ми харесват! Поздрав!
  • Вал, чисто технически можеш и снежния замък да го хвърлиш в морето, но може би няма да е толкова полезен на русалките 😊 а иначе, шегата настрана - красиви са. То по принцип нищо няма смисъл нали, като се замисли човек, освен когато е за някой. Този път за русалките, после за един човек, или друг. Имам предвид, че доброто винаги отстрани изглежда безмислено, ако не е за някого или нещо живо, а когато е дори за един човек (или в случая русалка) доброто придобива целия смисъл на света. 😊 абе не мога преценя дали туй което съм казал има логика, още не съм се събудил напълно. Пардоне моа. 😅 а, щях да забравя. ГЛАС.
  • Поздравления за хубавия разказ!
  • Най-любимото добро е това. Чувала съм за притчата за непоисканото добро, но детското добро е чудна работа - за миг може да те промени. За русалките е като за себе си,.. а твоят герой е пораснал в невидимия свят малък мъдрец
  • От къде позна, Пепи 😂
Предложения
: ??:??