За първи път виждах, толкова упорито дете. Беше клекнало на пясъка, където се разливаха вълните и старателно си правеше пясъчен замък.
Всеки път щом дойдеше по-голяма вълна го разрушаваше, а то само изпъшкваше и почваше наново.
Дожаля ми, като го гледах с вирнато дупе и голяма глава, да носи кофичка след кофичка мокър пясък, леко изплезило език да прави замъка.
Реших да му помогна и отидох до него.
- Как се казваш малкият?
Той вдигна глава към мен. Погледна ме, присвивайки големите си кафяви очи, защото слънцето го заслепяваше.
- Вадим. Що?
- Щото гледам от час, как се мъчиш да направиш пясъчен замък, а вълните го отнасят и реших да ти помогна...
- Как?
- Ами ще направя преграда, за да не стигат вълните до замъка ти.
- Ни ща!
- Защооо? ...