21 дек. 2011 г., 13:09

Напълно идентичен 

  Проза » Рассказы
715 0 1
4 мин за четене
- Не виждам серийния номер.
- И маркировка няма. Сигурно е от експерименталните модели.
- Защо е още тук? Дежурният пак не си е свършил работата, все на нас чакат.
- Ще го повикам.
Бавно идвах в съзнание и думите едва достигаха до мен. Отворих очи и мъжът забеляза това.
- Трябваше да са те изключили – промърмори. – Ама тази вечер някой наистина ще го отнесе.
После се наведе и заопипва тила ми.
- Хей, какво правиш! – дръпнах се – Кой си ти?
Изглеждаше абсолютно невъзмутим, въпреки че каза:
- А, и контролен панел няма. Да се оправят сами.
Отчаяно се огледах наоколо. Докъдето ми стигаше погледът, виждах само бетон и стъкло. Странно място, нищо не ми говореше, изглеждаше направо нереално. Дали изобщо съм се събудил?
Приближиха се двама мъже, и двамата абсолютно еднакви. Близнаци, мина ми през ума, но точно тогава видях, че и третият е досущ като тях. Трима близнака ми идваше малко в повече. Започнах леко да се притеснявам, ставаше нещо странно, но какво – нямах представа. Вдигнаха ме и без ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Все права защищены

Предложения
: ??:??