Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Тя отвори очи, но не виждаше нищо. Бавно се изправи, подпирайки се на стената и с разперени напред ръце тръгна на някъде. След няколко крачки напипа врата и я отвори. От ярката светлина очите я заболяха и тя ги прикри с бледата си ръка. Излезе навън и слезе по няколкото стъпала. Бе слънчев и приятен ден. Хората ходеха около нея и всичко беше нормално. Тя се огледа - беше облечена с всекидневните си дрехи. Не помнеше кога ги е облякла или как се е озовала в коридора, от който излезе. Направи няколко несигурни крачки напред, водена от неизвестността, но това я доведе до улицата. След миг, преди дори да се усети, една кола я връхлетя и тялото й се строполи, изхвърлено на асфалта...
Отново отвори очи. Този път не бе тъмно.
- Здравейте, госпожо. - Поздрави я висок чернокож мъж. - Трябва да ви задам няколко въпроса... - Допълни студено той.
Тя го гледаше учудено - още не проумяваше какво се случва.
- Госпожо, от колко време употребявате упойващи вещества?
- Аз... Аз не вземам наркотици... - Бавно и доста несигурно промълви тя.
- Не ме лъжете, госпожо. Аз пих от кръвта ви и тя не беше чиста. - Гласът му се изви и стана болезнено скърцащ.
Думите му я ужасиха и тя се втренчи в лицето му. То бавно започна да се изкривява и доби вид, неприсъщ на човешко създание. Ръцете му се деформираха, издължиха се и се спуснаха към нея.
- Махай се!!! - Тя изпищя и скри главата си с бледите си ръце.
Остана така, но нищо не се случи. Осъзна, че всичко отново е тъмно. Бе потънала в мрака. Свали ръце и се огледа. Отново се изправи и напипа позната дръжка на врата. Излезе и се озова на голям площад. В средата му имаше бесило и провесено на него тяло. Нямаше никой друг. Тя отиде до бесилото. Тялото, провесено от него, беше на младо момче с полуразложена плът. Дрехите по него бяха кафяви, напластени с мръсотия. Тялото му лъхаше на смърт, а тя се бе втренчила в черните дупки, на мястото на които някога са греели очите му. Главата на момчето бавно се обърна към нея.
- Помогни ми... - Като през плач измоли я то.
Сълзи се стекоха от очите й...
- Не мога!
- Моля те...
Ръцете на трупа се протегнаха към нея. От движението вратът му се пречупи. Главата остана висяща на бесилото за секунди, а после се строполи на земята. Тялото му падна върху нея и ръцете му я обгърнаха.
- Остави ме! - Изкрещя тя и падна под него, с лице към земята.
Изведнъж осъзна, че не усеща тежестта му и надигна глава. Мракът отново беше около нея. Всичко, освен сълзите по лицето й бе изчезнало. Тя се почувства объркана и уязвима. Сякаш хиляди същества я дебнеха в мрака около нея и искаха да се вкопчат в тялото й и да разкъсат плътта й. Силна болка я скова. Тя стисна очи и болката леко намаля. Бавно ги отвори. Беше в мизерната си стая, с игла, забодена в бледата й ръка. Извади я от поредната дупка и започна да диша дълбоко. Не смееше повече да затвори очи, понеже се страхуваше къде ще се озове. Вече нищо не й се струваше реално. Дори детският плач, раздиращ стаята.
© Проблематичност Все права защищены
Добре дошла!