Разговорите в бара
В заведението ‚Под дивия кестен‘ имаше интересен оратор на име Емил Ферер. Беше редовен център на внимание вече няколко вечери наред. Беше едър мускулест мъж с широко бледо лице, проницателни сини очи и бръсната глава. И тази вечер всички го слушаха притихнали. Единствените фонови шумове бяха приглушеният говор от работещия телевизор и машината за наливна бира.
‘ДЕА засякоха местоположението му с голяма точност. Блокирахме района, локализирахме го и го намерихме на адреса – една изоставена порутена къща. В предградието Сан Аугуста в Демелин. Аз, Ернесто, Суарес и Роко форсирахме бърлогата му. Другите не влязоха, не помня защо. Когато нахлухме, Мигел беше по потник в стаята си... ‘ Тук ораторът направи пауза, за да вземе от бара поредната халба Хайнекен . Отпи жадно и продължи: ‘Стаята беше просто обзаведена. Имаше някаква кушетка, маса с два стола и кухненски ъгъл – печка, хладилник, кафе машина. Мигел готвеше нещо на печката. На масата се виждаха парче шпеков салам, нарязан на филийки царевичен хляб, бутилка Джони Уокър – червен етикет и пакет цигари ‘Елдорадо‘. В стаята имаше още един човек по анцуг и жълта тениска. Режеше салам и пушеше цигара...‘
‘ Хехе, Емилe, ти си запомнил много битови подробности. Добре де, казваш всичко се е случило в рамките на няколко секунди Не разбирам как така успя през това време хем да разгледаш подробно стаята, хем да изстреляш цял пълнител по целта?‘
Въпросът дойде от съседа на Емил – ниско плешиво човече с огромни очила. В погледа му се четяха недоверие, ирония, присмех, но също така искрен интерес и учудване.
‘Ами какво да ти кажа. По принцип си прав, не зная как съм запомнил всичко това. Нямам обяснение. Просто някакси се е запечатало в главата ми...‘
‘Хехе, аз предлагам да гледаме пак филма. Да проверим точно каква е била обстановката в стаята и дали е имало салам на масата...Тъй де, да сравним версията на Емил с тази на сценаристите...‘ – каза закачливо червендалест мустакат младеж. Повторно се засмя и огледа всички победоносно, явно горд с шегата си. Тук-там се чуха ехидни подхилвания. Явно доста слушатели споделяха мнението му.
‚Ние с Антон нито дума не вярваме на журналиста Барбовски. Той е голям манипулатор. И всичко е измислена и нагласена работа, направено само за сензация...Нали, брато?‘ – обади се някой от ъгловата маса.
‘Тъъй, значи в предаването на Барбовски ти, Емил Ферер, твърдиш пред цялата страна, че си бил член на специалния наказателен отряд и по време на акция си застрелял лично най-прочутия наркобарон Мигел Ескобар...‘ – каза гръмко и авторитетно Антон - дебел широкоплещест мъж с бейзболна шапка. И продължи: ‘Как можеш да ни убедиш, че не си просто един изкусен разказвач-фантазьор, който е гледал филма и го преразказва на околните от гледната точка на участник в действието? С единствената цел да се забавлява и да им гледа сеира?‘
‘Аз не искам да ви убеждавам. Ако искате вярвайте, ако искате не вярвайте. Разказах историята си на Барбовски. Той я намери за много интересна и я излъчи по телевизията. Това е.‘ – каза Емил. ‘Освен това, може наистина да правя всичко това просто за забавление... Никой не ме е проверявал за достоверност с детектор на лъжата.‘
‘Еее, тогава пък аз застрелях президента Кенеди! Не беше Лий Харви Осуалд[1], аз бях. Стреляхме едновременно с него от две съседни помещения. Аз стрелях от склада за канцеларски материали. Ама Лий Харви не улучи, аз улучих!‘ – иронизираше Антон и намигаше дяволито на околните.
‘Ами щом е така, говори с Барбовски. Ако му звучиш убедително, кой знае, може да направи предаване и за тебе. Ще стане интересно шоу. Някои ще ти повярват, други не. Винаги е така. Поне ще изравниш резултата!‘ – отвърна закачливо Емил.
‘Страшен разбойник е бил тоя Мигел!. Получил си е заслужено куршума, който и да го е застрелял...‘ – включи се в разговора барманът. ‘Да атакува, моля ти се, Съдебната палата в центъра на столицата посред бял ден!?! Да изгори всички съдебни архиви, които го уличават в престъпление. Да застреля като кучета сума ти магистрати в сградата! Просто не е за вярване!‘
‘Ами да, у нас мафията е по-цивилизована. Тя не убива неудобни магистрати. Просто си купува удобни такива!‘ – обади се някой от другия край.
***
Интервюто за ‘48 часа‘
Репортерката на ‘48 часа‘ Южени Салиани използва отсъствието на Емил, за да провери още веднъж прическата и грима си с дамското огледалце. След това извади листа с предварително подготвените въпроси за интервюто и го сложи на масичката пред себе си. Емил се върна след минута с две чаши кафе и седна на фотьойла пред нея.
‘Защо сега, г-н Ферер? Защо твърдите, че сте застрелял лично Мигел Ескобар чак сега, след толкова дълго време?‘
‘Винаги съм искал да го кажа. Приемете го като резултат на някаква житейска ретроспекция, оценка на изминатия път, , някакво преосмисляне на ценностите. Случва се с много хора на определен етап от живота им. С мене се случи сега. Подтиква ме чувството за изпълнен важен обществен дълг и искам да споделя това с хората. Може да звучи нескромно, но го казвам в прав текст - искам името ми да остане в историята. Мисля, че значимостта на това, което съм направил и личното ми морално удовлетворение са право пропорционални на злото, което този човек е причинил на обществото. Фактите са добре известни, но ще си позволя тук да повторя най-шокиращите от тях. Надявам се чрез вашата публикация да ги направя достояние на по-широк кръг от хора. И така - по лично нареждане на Мигел Ескобар за 9 години са убити над 24 хиляди души – в това число полицаи, прокурори, съдии, членове на конкуретни групировки. Както и много невинни хора. Организира масово купуване на гласове в своя полза и печели парламентарните избори в своя район. По време на сесия на парламента министърът на правосъдието на всеуслишание го нарича наркобос и убиец. За да си отмъсти, Мигел Ескобар без колебание поръчва убийството на министъра на правосъдието. След показния разстрел на министъра по поръчка на Мигел се извършва нов чудовищен терористичен акт. Взривен е пътнически самолет, извършващ редовен полет по линията - Лаки - Гобота. Целта е била физическото ликвидиране на двама агенти на ДЕА[2], които са пътували в самолета. За да унижощи уличаващи го съдебни документи, свързани с подоготвяната му екстрадиция в Стейтсланд, щурмува съдебната палата в центъра на столицата посред бял ден, в резултат на което загиват много полицаи, магистрати и служители в съдебната палата. За допълнителна информация препоръчвам книгите и филмите, описващи живота на Мигел Ескобар. ‘
‘Не мога също така да не ви задам този въпрос – защо го правите? Може би очаквате някакви материални облаги? Обществено признание? Медали, грамоти?‘
‘Може да звучи банално и клиширано, но за мене най-голямата облага е да бъда запомнен с добро от хората. ‘
‚Вече обявихте, че не се страхувате за себе си. А не се ли страхувате за семейството си?‘
‘Нямам семейство. Такива като мене нямат семейства. Имам куче. Немска овчарка. Казва се Коломбо. То е моето семейство.‘
‘А как ще отговорите на хората, които мислят, че го правите за пари?‘
‘Нищо няма да отговоря. Ако кажа, че не го правя за пари, няма да ми повярват. Ако кажа, че го правя за пари, ще си кажат: ‘Знаехме си. Поредният банален сребролюбец сипе измислици по медиите...‘ Не искам да им доставя това удоволствие. Между другото, в същия ред на мисли – защо изобщо си направихте труда да ми дойдете на крака за това интервю? Вие самата най-вероятно не вярвате на това, което казвам, но идвате за интервю все пак...Защо? Защото колкото по-скандално, толкова повече се продава. Утре вашата медия ще гръмне със заглавие: ‘Ексклузивно! Шок! Емил Ферер: ‘Аз лично застрелях Мигел Ескобар! В предсмъртния си миг ме гледаше в очите и се молеше:‘Не стреляй! Ще ти дам 5 млн долара! Ето ги там в онова куфарче.‘
Повечето хора ще си кажат: ‘Това предаване е само за пари. Колкото по-сензационно, толкова повече хора ще го гледат‘. Други ще си кажат: ‘Правят го и за да изпитат морално удовлетворение от професионалното си постижение.’ И едните сигурно имат право, и другите. Къде точно е обективната истина може би и вие самата не можете да кажете. Най-вероятно комбинация от двата мотива в някакво съотношение.‘
‘Доколкото социалните мрежи са индикатор на обществените настроения, вие се радвате на огромна популярност. Към настоящия момент Фейсбук групата ‘Емил Ферер – екзекуторът на наркомафията‘ има около 180 хиляди члена. Горе-долу същия брой членове наброява и Фейсбук групата ‘Кухите фантазии на медийната проститутка Емил Ферер‘.
‘Да си известен не винаги е нещо положително. Зависи с какво си известен... Разделението в мненията е нещо съвсем естествено. Всеки има своята истина. Всеки вижда това, което иска да види. Историята е пълна с примери. Да кажем Че Гевара. За едни е легендарен герой, пламенен борец за свобода и справедливост. За други – фанатизиран теророст, жесток убиец. Сигурно и с мене ще е така...‘ – усмихна се Емил. ‘За едни ще бъда ангел, за други – демон. Ето, в Демелин – родното място на Мигел Ескобар, се канят да му издигат паметник. За хората, които ще поставят цветя на паметника му, аз винаги ще бъда злият похитител на техния идол.‘
‘Да, напълно съм съгласна с това, което казвате... За вас анализаторът Давид Леви твърди: ‘Това е част от медийната подготовка на новия политически проект на левицата. Ще правят партия, наречена ‘Има и такива хора‘. Емил Ферер е тяхното тайно пропагандно оръжие. Какво бихте отговорили на Давид Леви?‘
‘За мене това е пълна дивотия. Бих казал на Давид Леви: ‘Ако левицата иска да привлече голям електорат, бих и препоръчал някакъв не толкова екзотичен пропаганден трик.‘ Хората искат да слушат за неща, които ги касаят директно – работа, заплата, цени, здравеопазване. А не за екзотични наркобосове, застреляни преди 20-ина години на хиляди километри разстояние. А колкото до качеството на политпрогнозите на Давид Леви, лесно можете да направите справка колко от тях са се сбъднали... И по принцип всеки от нас може да яхне която и да е идея, информация или явление и да го използва като пропаганда за постигане на своите цели...‘
***
Интервюто за Барбовски
В хола беше тихо. Облечен в домашен халат, Емил седеше на кожения диван, преметнал крак върху крак и пушеше пура. Кучето Коломбо, рошава немска овчарка, лежеше на дивана до Емил и се взираше в мигащата червена светлинка на камерата.
‘Така, така, всичко трябва да изглежда максимално непринудено, неглиже. Интервю в домашна обстановка...‘ – каза си мислено Барбовски. Макар в хола да работеше климатикът, той се потеше обилно. Едри капки пот се стичаха дори от брадата му. В него се надигаше някакво необяснимо вътрешно напрежение.
‘Сигурно заради живото предаване...‘- мислеше си Барбовски. В многогодишната си практика никога не беше правил интервю на живо. ‘Живите интервюта винаги са рискови. Особено интервюта, които повече търсят скандалното и сензационното, отколкото достоверното...‘
За да прогони съмненията си, Барбовски използва свой стар метод - първо стисна зъби, а после пое дълбоко въздух.
‘Трии – двее – едно! В ефир сме! Старт на живото предаване!‘
Камерата забръмча.
‘Здравей, Емил! Благодаря, че прие това ново интервю! За разлика от преди, сега вече сме в ефир на живо! Предлагам да продължим оттам, откъдето спряхме миналият път. Имаш ли нещо против?‘
‘Не, разбира се.‘
‘Добре. И така - как стана така, че само ти оцеля в катастрофата с взривения самолет? Какво точно се случи?‘
‘Ами паднах в голяма купа сено. Явно Бог бе решил, че ще трябва още много да се мъча на тоя свят.‘
‘А сега, от дистанцията на времето, смяташ ли, че животът ти след самолетната катастрофа може да се оцени като мъчителен?‘
‘Смятам, как да не смятам. Всеки ден от живота ми е едно мъчение. Нали виждаш тези малки мушици, които бръмчат наоколо?‘
‚Не, не ги виждам за момента, но както и да е. Какъв е проблемът точно?‘
‘Това са мушици от вида ‘ръждива дъбова мушица‘. Тровят ми храната вкъщи. Ръждивата дъбова мушица е лабораторно генериран мутант на винената мушица (на латински ‚Drosophila melanogaster). Пускат ми ги от лабораторията отсреща. Обичах да си готвя, но вече престанах да готвя по тази причина. То всичко е отровено. Повечето ястия, които си готвя, придобиват някакъв жълтокафяв оттенък. И печеното месо – синкавозелен оттенък. Вече си поръчвам храна само онлайн. Предварително дезинфекцирам всяка пратка с ултравиолетова лампа.‘
‘Аха. А каква е тази лаборатория отсреща?‘
‘Ами ето я там, в партера на отсрещната сграда. На табелата пише ‘Зъбен рентген 24 часа‘, но това е само за заблуда. Всъщност работят за MOSSAD[3].‘
‘За MOSSAD?!? А защо MOSSAD ще имат интерес да ти навредят?‘
‘Ами MOSSAD са инфилтрирани от локумбийската наркомафия. Работят по поръчка на мафията, която ми отмъщава за убийството на Мигел Ескобар. Тактиката им е ‘бавно и мъчително убийство чрез дългосрочен всестранен тормоз...‘
‘А забелязал ли си този ‘дългосрочен всестранен тормоз‘ да се проявява и по други начини?‘
‘Ами да. Например завчера ми бяха пуснали ток 380 волта на всички метални дръжки в апартамента. Добре че кучето ми Коломбо ме предупреди навреме. Каза ми го в прав текст, с човешки глас: ‘Емил, спри на място! Не пипай дръжката на вратата! Тя е под напрежение от 380 волта!‘ Много ми е прозорлив и верен той...‘ – каза Емил и погали дремещия до него Коломбо по главата. ‘Преди няколко дена пак така, с човешки глас, ме предупреди да не включвам лампите-лунички в кухнята. Оказа се, че са настроени да излъчват 350 рентгена гама-радиация. Да ме облъчат, за да умирам мъчително в продължение на 2 месеца. Пак работа на MOSSAD, очевидно. Две седмици подред намирам навсякъде по пода начупени стъкла. С острото нагоре. Измитам ги всеки ден, но на следващата сутрин пак се появяват. ‘
Първоначалното учудване на Барбовски бързо прерасна в тотално объркване, скоро след това объркването се превърна в тревога, а тревогата – в паника. С крайчеца на окото си погледна оператора, който му правеше знаци в смисъл ‘Какво става тука? И какво правим сега?‘
‘О, това е ужасно!‘ – каза Барбовски, докато трескаво мислеше как най-деликатно да прекъсне живото излъчване. ‘И какво смяташ да правиш в тази трудна ситуация?‘ – говореше почти механично, колкото да поддържа разговора.
‘Ами засега съм на пасивна защита – всеки ден по 2 дози метамфетамин, 2 дози кокаин и половин литър уиски. Но имам и други, активни средства за борба. Автоматът ми, Калашников А-47, моят стар боен другар. И виртуалното решение.‘
‘К-к-какво виртуално решение?‘ – понечи да каже Барбовски, но от устата му излезе само едно безпомощно мучене.
В този сюблимен момент сякаш съдбата помогна на Барбовски. На монитора му се появи яркочервен надпис: ‘Прекъсване от студиото! Време за реклами!‘. Рекламите щяха да траят 5 минути. За старо куче като Барбовски това беше предостатъчно време да се измъкне от неловката ситуация.
***
Три дни преди интервюто за Барбовски
Емил точно сипваше на кучето си поредна порция от любимия му кучешки пастет от гъши дроб с трюфели, когато звънна мобилният телефон. Звънна с оня, специалния рингтон. Отсреща се чу познатият леко дрезгав глас на Ментора с изразен металически оттенък.
‘След час съм при тебе...‘ – гласът прозвуча с оная категорична, нетърпяща възражение интонация.
Точно след час индивидът с дрезгавия металически тембър седеше на дивана пред Емил и отпиваше на бавни глътки сервираното кафе.
‘Много си се разшумял, Емил. Четох изявленията ти в пресата, но разбира се, не им вярвам нито дума. Така че не разбирам защо го правиш. Искаш да привлечеш вниманието на локумбийската наркомафия ли? Те имат пълния списък с имената и личните данни на членовете на наказателния отряд. Знаеш, че Ернесто застреля Мигел Ескобар. И те вече знаят, че е Ернесто. Всъщност само ти, Ернесто, Суарес и Роко не сте били купени от Мигел. Всички останали членове на наказателния отряд са били вече купени от Мигел Ескобар и само са симулирали активност. Казах, те вече знаят, че Ернесто е физическият убиец. Така че какво искаш да покажеш с това? Кому е нужно твоето послание? Ако искаш да им привлечеш вниманието върху себе си по някаква причина, вече си го привлякъл. Макар и да са убедени, че Ернесто е директният убиец, вероятно това ще ги накара отново да проверят всичко. Казвам вероятно, защото и те ще си зададат логичния въпрос: ‘Защо го прави?‘. Ако посланието ти е пратено към локумбийците, знай, че вече са го получили. Дали това ще промени нещо в плановете им, не зная. Най-вероятно не, защото няма да ти повярват.
Но ние в СТООР[4] не искаме да се вдига повече шум по въпроса. Знаеш, че имаме така или иначе дейно участие в операцията. Всеки нов медиен шум по въпроса може да предизвика нови разледвания, съмнения, спекулации, подозрения, което е риск за нас. От фундаментално значение за нашата ефективност като организация е да действаме дискретно и незбелязано... А този свят става все по-шантаво и опасно място. Ето сега ще трябва задкулисно да пласираме двойник, който да замени шефа на СЗО[5]. Действащият шеф е купен от световния наркокартел и се готви да подпише глобален акт и наредба за повсеместна легализация на кокаина. Представяш ли си? А президентът на Стейтсланд препоръчва на хората да си инжектират сярна киселина във вените като средство за лечение на коронавирусна инфекция. И са започнали масово да се инжектират! 4750 случая досега, от които 4270 с фатален изход! Докъде стигна лудостта в тоя свят!... Но това е дълга тема. Нека се върнем на нашата конкретна тема.
Чакам да ми обясниш защо вдигна толкова шум на този въпрос? За нещо, което се е случило преди 20 години.‘
‘Ще ти обясня...‘ – каза Емил. ‘Всичко е заради Ернесто. Зная, че локумбийската мафия вече го е идентифицирала като физическия убиец на Мигел Ескобар и го е осъдила на смърт. Въпрос на време е да го намерят и да го ликвидират. А за мене Ернесто е най-добрият приятел, който някога съм имал. Добросърдечна, хрисима и състрадателна личност. Винаги е бил благ, отзивчив и лоялен към мене. Няма да забравя, когато рискувайки собствения си живот, ме пренесе на ръце от горящия джип до своята кола под дъжд от куршуми. Обичах го като собствен брат. Невероятно си допадахме, сякаш бяхме създадени един за друг. Много го обичам. Повече от себе си. След като разбрах, че локумбийската мафия го е осъдила на смърт, реших да отклоня вниманието им върху себе си, за да спася него. Най-малкото, конфузията около разкриване на истинския извършител ще му даде повече време да се укрие. Въобще не го зная къде е, нямам никаква връзка с него, но съм сигурен, че той вече е научил какво му се готви и взема мерки. ‘
‘Случаят с Ернесто е решен. Няма никаква опасност за него.‘ – каза Менторът.
‘Решен?!? Решен по какъв начин?‘
‘Ернесто е всъщност андроид[6] като тебе. Така че, също като тебе, няма от какво да се страхува. Напоследък проявява желание да го деактивираме и виртуализираме, което ще направим скоро...Вие всъщност не знаехте един за друг. Той също не знаеше, че и ти си от нас, ‘специалните‘...В наказателния отряд трябваше да включим контингент от андроиди. Защото сме програмирани да бъдем неподкупни. Нямаше как, трябваше да го направим под натиска на обстоятелствата. Печално за човешката раса, но факт. В отряда имаше само четирима неподкупни – ти, Ернесто, Суарес и Роко. Суарес и Роко не бяха андроиди, но имаха лична мотивация. Целите им семейства загинали при една от наказателните операции на Мигел Ескобар.
След всичко това, което наговори, локумбийците може да решат да поработят върху тебе. Незвисимо от твоя естествен имунитет срещу това, което наричаме конвенционално физическо ликвидиране, може да имаш неприятности. Предполагам, си мислил по този въпрос, преди да предприемеш тактиката ‘вдигане на медийна шумотевица‘? ‘
‘Разбира се, че съм мислил. Накратко казано, въобще не ми пука. Зная много добре, че по силата на новото наказателно законодателство за роботи така или иначе подлежа на деактивация, тъй като съм във формално нарушение на 1-и и 2-и закон на роботиката[7]. Освен това, честно казано, съм уморен и си мечтая за почивка в ГВО[8]. Знаеш, че съм стар модел андроид, по-стар от тебе. Проектиран съм по модела ‘Кароу Роуд‘ , който включва специалната компонента ‘емоционална интелигентност‘. Това прави нас, андроидите от това поколение, твърде уязвими на терзания от морално-етичен характер. Това е резултат на нашата прекомерна състрадателност, лоялност и болезнено усещане за несправедливост. Това било по-късно отчетено като проектантска грешка, тъй като намалявало нашата ефективност и рационалност. Така или иначе поради горната причина моето поколение е обречено на деактивация. Нямам никакви илюзии в тази насока. Но аз така или иначе искам вече да бъда деактивиран и да си почивам в ГВО.‘
‘Да, зная и те разбирам те напълно. Междувременно ще трябва да намериш начин за убедително опровергаване на сегашните ти твърдения. По начин, който да накара този шум да утихне. Разбирам, че имаш насрочено второ интервю с Барбовски, този път на живо. Мисля, че това е изключително удобна възможност да изпратиш новото си послание. Тоест, че това, което твърдеше досега, е бръщолевене на пълен ненормалник. ‘ .
[1] Лий Харви Осуалд – физическият убиец на американския президент Джон Кенеди
[2] ДЕА ( от DEA – Drug Enforcement Agency ) – агенция за борба с наркотрафика.
[3] MOSSAD – Израелската разузнавателна агенция
[4] СТООР – Световна Тайна Организация за Обществено Регулиране. За решаване на ключови обществени проблеми с глобално значение използва хуманоидни роботи, тъй като роботитете превъзхождат хората в интелектуално, физическо и морално отношение.
[5] СЗО – Световна Здравна Организация
[6] Андроид – хуманоиден робот ( т.е. робот с човешка външност ).
[7] 3-те закона на роботиката гласят:
[8] ГВО – Глобален Виртуален Облак – глобална платформа, използвана за създаване на красив виртуален свят чрез компютърна симулация. След физическото им унищожаване (деактивация), съзнанието на интелигентни машини ( хуманоидни роботи и др. ), отговарящи на определени условия, се ‘качва‘ на тази платформа и осигурява съществуване на титуляра в предварително избрана и съответно софтуерно изградена виртуална среда. Аналог на ‘рай‘ за интелигентните машини.
© Веселин Данчев Все права защищены