Нашата песен
Ще изчакам да стане неделя следобед. Точно в оня момент, когато хора по улиците няма. Всичко е притихнало, а само нейде се дочува забравения радиоапарат и досадният глас на водещия, който съобщава без емоция, че идната седмица ще е гореща!
Гореща, като кръвта във вените ми.
Точно в оня момент, в който старците са се успали. Котките и те сънуват. Птиците са се унесли, а отвсякъде се чува досадното жужене на мушиците.
Тихо заключвам вратата и слизам с трамвая в центъра. Докато се возя, си представям, че пътувам към някое непознато място, а пейзажът около мен не представлява фрагменти от сиви сгради, колони, паваж, увехнали цветя... Че вятърът е силен и носи миризмата на море... Представям си го, като житни класове, които леко погалват слуха ми.
Слизам и поемам безцелно накъдето ми видят очите. Истината е (с теб поне мога да съм честен), че търся най-тихото място в града, където да постигна своето сатори, нирвана, кеншо... Наречи го както искаш.
Намирам тихо вътрешно дворче н ...