Нашата улица
Искам да ви разкажа за моята улица. Мисля, че е единствена в София. Друга такава няма. Виждала съм по другите улици - колите са паркирани само на единия тротоар. При нас са паркирани и на двата. Имаме си и дупки, същински пропасти. Понякога се ядосвам на паркираните коли, защото вместо за десет минути да минеш от единия до другия й край, ти трябва повече от час. Ама и аз с тея нерви... Но пък си има и хубавите страни. От вечното бързане кога ще се загледаш в някоя витрина? А така, докато се провираш между колите и като се заклещиш, имаш време да поразгледаш. Страхотни магазини! Напомнят ми старите смесени магазинчета на село. Какво ли няма вътре?! При дъждовно време ти помагат да се скриеш, за да не те изпръска някой мил, забързан шофьор.
Веднъж така се скрих в едно от тези магазинчета и реших да си купя чорапогащи, защото се закачих на една джанта (така ли се казва, не ги разбирам много автомобилните части). Пък и мъжът ми ми беше дал пари да си купя подарък за осми март, ...