ЧАСТ ВТОРА
На другийот ден, като всеки делничен ден, ние бехме наизлезнали на къро, но понеже бяхме баш махмурлии, все в работата гледахме и много-много не се оглеждахме. Но на по-другия ден, кога пак бехме напъпили рано-рано на къро, на мене изведнаж ми се прииска препържена прясна риба и я се провикнах към аверите, че отивам на реката.
И закрачих с бързи прибежки към подмолите и изведнаж едвам успявам да се опна на место, щото пред мене се бе изтренчило нищото и аз, аха-аха да влезна в него току-тъй. Мани, мани, добре че успех навреме да се опна здраво, оти ни бех привързан с канап или некоя друга връвчица, ни имам ищах някога да влизам в такова нещо.
Аз стоя като втрещен - от реката ни спомен, ни кост. Само тамо от нищото се чува водата лениво как заобикаля камънаците и току през време чувам как някой едър кленчок скача над водата, за да глътне я муха, я бубулечка и буха обратно в дълбокото, ама аз не мога да видя дали успява или не. “Лелей” - викам си на ум язе - реката си е ушла”! ...