1 нояб. 2023 г., 20:42

Нати 

  Проза » Рассказы
239 2 4
2 мин за четене

Винаги съм искала да бъда като пеперуда .Тя е красива, подвижна, устремена. Има избор.А Нати бешв ли свободна, като нея, пеперудата? 

Наложи се да остане вкъщи, затвориха магазина, в който намираше препитание. Шест години бе в робството на сивотата, всичко правеше- и на касата, и подреждаше витрините, и  беше и общ работник.

Със всяко събуждане,, у дома, сутрин, тя с нежелание, ставаше, но мисълта, че ще направи от любимото кафе и носеше леко спокойствие. Всяка сутрин в 08 35 часа излизаше от апартамента и поемаше по улицата, за да може в 09 часа магазинът да е отворил.

Скоро навърши 39 години, с кестенява коса и черни очи, тя не беше красавица, но погледът и бе остър и проникновен. Средна на ръст, малко слаба, обикновено си връзваше косите на кок.

Минаваха клиенти, а около 10 30 ч си взимаше кафе от близката машина. Носеше сандвич, за да не дава излишни пари.

Работният ден приключваше в 18 ч и тя поемаше отново по същия път за дома.

Купуваше мусака или пиле с ориз от близкия магазин.

Любимци нямаше, откакто обичната и котка я премаза кола. Много плака. Не разбираше защо се случват подобни нещастия. Обичаше да си стои сама, понякога майка и от близкото градче я навестяваше. Но имаха толкова различни характери и бързо си омръзваха. А и постояните натяквания, че все още няма семейство, обричаха взаимоотношенията допълнително. 

Алармата звънна. Нати се поразмърда, полежа още малко и стана. Навън бе късна есен, хладнееше. А вечер рано ставаше тъмно. 

Отпивайки кафето телефонът звънна продължително. Беше шефката и. Наемът за магазина бил увеличен и затова след няколко дни щяла да затвори магазина.

Извиняваше и се, но се налагаше младата жена да си потърси друга работа.

Нати затвори телефонната слушалка и тихо въздъхна.

И тогава, поглеждайки към прозореца видя пъстроцветна пеперуда.

Имаше нещо мистично в появата на насекомото.

Уволнение и пеперуда, но как!

Секунди, минута, пеперудата я нямаше вече.

Нати се усмихна .Сякаш в това видя знак.

Може би винаги е искала да бъде пеперуда, защото сънищата оживяват, а ежедневието е низ от изненади.

Взе якето и излезе за работа, в 08 35 часа.

Денят я очакваше.

Затова мигът я сграбчи.

© Ана Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стойчо, благодаря ти!
  • Само от едно се опасявах:да не поиска да излети като пеперуда през прозореца!
    И слава Богу, че завърши с изненадващ(за мен!) епилог!
    Но пък има условия за продължение...
    Поздравления, Ана!
  • Сърдечно благодаря, Младене за думите!
  • Майстор си на неочакваните финали, Ана. Сякаш основното в човешкия живот е някой прокраднал се в душата парадоксален миг, под формата на пеперуда, като пеперудата на Лоренц, която размахвайки изящните си леки криле може да промени сивото и монотонно ежедневие, считано от лаиците за определящо, на 180 градуса. Поздравление и честит празник на будителите!
Предложения
: ??:??