Мъжът спря предпазливо и внимателно се ослуша, за да разбере дали собствениците на къщата действително спят - да не би някой да го дебнеше в мрака. Остана така дълго, дълго време.
Абсолютен мрак цареше в малкото помещение. Между гредите на покрива се процеждаше слаба лунна светлина. Нищо не помръдваше - тишината беше убийствена. На натрапника му се струваше, че чува глухите удари на сърцето си толкова силно, че сигурно се чуваха на голямо разстояние от него. Вдиша дълбоко няколко пъти и се опита да превъзмогне моментната слабост. Не би рискувал да проникне в малката къщичка посреднощ, още повече че стопаните спяха на метри от него. Ала беше отчаян и гладен. Не беше ял от седмици, пък и можеше да докопа нещо ценно в къщата покрай яденето. Някоя златна огърлица, например.
Пристъпи към шкафа пред себе си и отвори малката вратичка колкото можеше по-безшумно. Започна тихо да опипва вътрешността и скоро напипа онова, което търсеше.
Заби зъби в едната наденица и задъвка бързо - другите пъхна ...