Наум Наумов беше маниак. Маниак на тема паралелни светове. Прекарваше почти цялото си време, когато не подреждаше документи в малката си канцеларийка в общината на провинциален град и не спеше, в размишления какъв би бил животът му, ако в определени случаи в миналото беше предприел действия, или обратното – ако се беше въздържал от действия. Копнееше да проникне в неизброимото множество паралелно съществуващи вселени, за да разбере какво е изгубил, или – малко вероятно според него – спечелил. Което си беше чист психичен мазохизъм по мнението на запознатите с манията му.
Най-много от всичко Наум искаше да научи какво би последвало, ако се беше оженил за италианката Лаура от Неапол. С нея се беше запознал случайно преди няколко години в столицата, където го бяха пратили в командировка, и където тя беше пристигнала на семинар с участие на завършили славянска филология чужденци. Двамата се влюбиха един в друг, както се казва, от пръв поглед. За краткия ѝ престой в България нещата се задълб ...