Навремето попитали Сократ, какво според него е най-нужно на човека:

 - Успех - отговорил той.

   Повторно го попитали, дали смята и сполуката за необходимост. Сократ отговорил:

- Сполуката и успехът според мен са две противоположни неща. Ако някой, без да търси, се натъкне на нещо, което му е нужно, това според мен е сполука. Но когато човек се учи нещо и се упражнява да го върши добре, това е успех. И хората, които водят такъв начин на живот, аз смятам за преуспяващи.

   Най-добрите и най-почитаните от боговете казваше, че са хората, които като земеделци добре се грижат за земята, като лекари за болните, като политици за държавните дела. Онзи, който не умее да върши нищо, аз смятам нито полезен, нито богоугоден.

   Дори и на хората, които се препитаваха от изкуството, Сократ помагаше със своите съвети. Веднъж той влезе при живописеца Паразий и поведе разговор:

- Наистина ли, Паразий, наистина ли рисуването е изображение на видимите неща, след като ниското и високото, тъмното и светлото, твърдото и мекото, грапавото и гладкото, младото и старото, точно пресъздавате картини чрез бои?

- Да, така постъпваме

- Но как създавате най-милото, най-приветливото, най-прелестното и най-ппривлекателното от душевната същност? Или това не може да се предаде?

- Та как може да се предаде, Сократе, това, което нито съразмерност има, нито цвят, нито качествата, които ти току-що спомена, нито пък въобще  може  да се види. 

- Но нима? - отвърна Сократ - не се случва човек да погледне дружелюбно или враждебно някого? Така е според мен. Това не може ли да се предаде в погледа?

- Наистина може.

- Смяташ ли, че изражението на онези, които споделят и които не споделят щастието и бедите на приятелите си, е едно и също?

- Кълна ти се в Зевс, не, разбира се. Защото когато са щастливи, стават ведри, когато са нещастни - натъжени.

- Значи и това е възможно да се изобрази?

- Естествено. Това  и благородството, и достойнството, малодушието и смирението, благоразумието и самообладанието, надменността и безвкусицата се отразяват върху вида и състоянието на човека и когато седи, и когато се движи.

- Несъмнено, така е.

- Тогава възможно ли е и те да се предадат?

- Да, разбира се.

- А смяташ ли, че на хората им е по-приятно да гледат картини, изобразяващи красивото, благородното и привлекателното, или предпочитат грозното, недостойното и отвратителното?

- Но, за Бога, Сократе, има голяма разлика.

Следва