- Добър ден - каза Ная усмихнато на продавача.
- Добър - измърмори продавача по носа си.
И то какъв продавач! Сякаш беше създаден не от кожа, а от кори за баница. Беше мръсен, намусен и целият мазен. С мазна кожа, мазна коса, мазна неподдържана брада... Той беше олицетворение на средностатистически, отчаян от живота продавач на баници.
- Имате ли нещо различно от баници?
- Пирожки, пици на парче, кренвиршки... но ако може по-бързо избирайте, защото направихте опашка!!!
Тя се стресна. Чудеше се как е възможно да има толкова отчаяни и злобни хора. Но не бързаше да си прави заключения, дали някой е злобен или не, защото осъзнаваше, че злобата, в много чести случаи, е само следствие от нещо трудно преживяно."Какво ли му се е случило? Защо е загубил желанието си за живот?" Ная си задаваше тези въпроси и още много други, докато накрая разбра, че не знае къде е. Беше се унесла в размисли за този баничар и не разбра откъде бе минала и докъде бе стигнала. Поогледа се. Не видя нищо, което може д ...