Назад във времето, когато се завръщам...
Виждам едно дете, седи на стол и гледа синьозелените върхове на планината.
Вълшебна е силата на детските спомени. Току те придърпат за сърцето и кажат: Върни се, ела, ще се разходим пак до Въртолията, ще пием вода от кладенчето. Да пошетаме към Оброчището до камъка.
За вас тези думи незначат нищо, но аз усещам тайната им сила и се вълнувам.
Сега да ви разкажа за Въртолията. Това е една местност до реката. Възрастните имаха градини там. Отглеждаха чушки, домати, зеле, краставици и други зеленчуци. А ние, децата, им помогнем за малко, но очите ни отвъд реката. Леко се измъкнем и хоп - през реката, отвъд. По-малките цопваха във водата, но не смееха да се обадят. Там беше нашето царство на игри. Пиехме вода от кладенчето, криехме се в гората и забравяхме всичко и всички.
Ще ме попитате за Оброчището до камъка. Това беше свят, изпълнен с чудеса. Намира се извън селото, на около километър разстояние. За да стигнем до там, трябваше да преминем през бор ...