Не бой се! Аз ще те изстрадам.

Ще дишам вместо теб и ще прощавам.

Ще бягам с теб и ще изгарям.

Сълзите твои в моите очи ще приютявам.

Не бой се!

Защо е важно правилно да се страхуваме!

Страхът - предпазен механизъм,даващ ни предимство в сблъсъка с предполагаемо бъдещто бедствие или...

или сковаващо чувство в настоящност обременена с перманентна тревожност?=? Ти избираш!

Човек е обречен в борбата за контрол над страховете си.

Но е способен да ги овладява.Основното в овладяването на тревожността е умението ни да постигнем баланс между

страха от живота и страха от смъртта.

В същината си страхът е неразбиране /неосъзнаване/ на понятията загуба и притежание.Колкото по изявен егоцентрик е един човек, толкова по раздуто чувство за собственост има той и толкова по-болезнено изпитва всяка една заплаха касаеща "имането" му.

А какво реално притежава?

Вещи,умения,власт,талант......... - видими и невидими илюзии в разпад.В безкрайната относителност на живота, същностната-ценностна притежателност, представлява непрекъснато променяща се /обогатяваща се/ смислено енергийна съзнателност.А това, което ни дава желание за развитие /на тази съзнателност/е пророческият импулс към цялостност,завършеност,равновесие достижими чрез сливане с божественото.

Живеем в свят управляван от примитивни хора с примитивни средства,но в благодатно време.Време на съдбовни избори.

Страх или разбиране,страх или развитие,страх или хармония,страх или хуманност,страх или достойнство,страх или свобода,страх или...........

И тръгвам - път голям.

И бягам - множество посоки.

Ще стигна ли? - Къде?Не знам!

Светът голям е - целите високи!

p.s.

Колко е важно с човека до теб,да сте усетно съвместими в страха и болката!