26 нояб. 2008 г., 08:52

Не че вярвам, но... 

  Проза » Юмористическая
1549 0 24
1 мин за четене
Не че вярвам на гледачки, но по навик обръщам чашата си, след като си изпия кафето. Все се намира някой, който да „гледа". Например, една моя колежка винаги започваше с „Аууу..." и следваха куп благини, които така си и оставаха в утайката...
Преди години двете отидохме на курс във Варна. Този път тя беше категорична: ще видя мъж с фуражка и ще имам роман с него. Курсът приключваше, но все не се появяваше мъж с фуражка или без такава... Последния ден, както си лежахме на плажа, тя френетично извика: „ Ставай бързо! Минават морски офицери!" Клетата, на всяка цена искаше да спаси честта си. Не си помръднах г...та и високомерно заявих: "Как ли не, ще ги гоня! Който иска, да ме намери!" Предсказанието не се сбъдна по моя вина...
На връщане влакът направи дълъг престой в Стара Загора. Колежката ми похъркваше, а аз излязох да се поразтъпча. Изведнъж някой властно ме прегърна. Рязко се обърнах - пред мен широко се усмихваше левент-жепеец с ФУРАЖКА! Попита ме закъде пътувам и настойчиво ми поис ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Предложения
: ??:??