Не беше грешка да бъда влюбен в теб и в красотата ти,
не е и лесен този достъп до устата ти. Пазя в сърцето си любовта.
Подкрепям я с думи, ама мога и с дела. Ключа за моето мога да ти отделя.
Една игра със малко грешки, с добро развитие, но с много параметри.
Не искам аз ненужно внимание, аплодисменти, черпя те моя дом, коноп и менти.
Преди години аз пазех незабравимите моменти, аз знам че старата любов
ръжда не хваща, намазах с WD и малкото ръжда паднала. Отново спомням си и мисля си за теб. Ти си велика, прикриваш ме от лошотията, злото на улицата блика. А аз искам да сме под тепиха и да те целувам. Докат го правим измислям три стиха, средата тиха из природата видяхме усетихме ли сила, видях крила, харесваш ми ти беше мила и добра. От цялата торта май най-харесва ми върха. Една различна степен на греха. Дано не ударя на греда. Невъзможна ни е любовта, но аз преборвам се със тва. Една игра на mind games, а искаш ти със мен да видим се със james.
We are not fames, my heart is burning ...