Заобиколена съм от хора. Много хора. И всеки се опитва да се меси в живота ми. Да ми дава ненужни съвети и непрестанно да се стреми да ме променя по негови разбирания.
Аз не съм ничия пионка. Не съм била, няма и да бъда.
Не че не ме разбират. Аз не съм готова да бъда разбрана. Не съм готова да се изправя срещу толкова много обвинителни погледи, които крещят в лицето ми „Казах ти”. Разбира се, че казваха. И аз слушах, но какво да правя когато сърцето действа вместо мен. Какво да правя когато знам, че ако не го послушам след време ще се чудя дали съм постъпила правилно или съм сгрешила.
Не бих могла да знам. А и не искам. Животът трябва да остане загадка, иначе не бихме могли да продължим. Не бихме могли да му се радваме или да ни боли така както сега. Бихме се обезличили. Животът е толкова прекрасен колкото сами си го направим.
Не ме е страх да продължа. Не ме е страх да преглътна и този път сълзите, упреците и болката. Страх ме е, че отново ще остана неразбрана и сама..
Че всички в стр ...