За немалка част от съучениците ми споменът за часовете по физика е като сладостната тръпка, която изпитва войник, оцелял след преминаване през минно поле. Първата ни гимназиална учителка по този предмет, другарката П., посвещаваше първите пет минути от всеки урок на така наречената «гимнастика на ума» – зададени от нея въпроси, на които би могъл да отговори само човек, здраво подкован с логика и, разбира се, със знания по физика. Заради тия пет минути една съученичка казваше, че всеки час по физика струва пет години от живота й. Кой ли пореден живот живее тя сега?
Веднъж на един от нас (да го наречем Тинко) определено не му провървя – учителката му зададе въпрос-плетеница, достоен за лабиринта на Минотавъра, в който тя с професионалната ловкост на илюзионист вмъкна термините «ротор», «статор», «котва» и «индуктор». Въпросът явно приканваше към дълбоко философско осмисляне на понятието «електромотор». Сигурно деветдесет и девет и кусур процента от хората в подобна ситуация честно си каз ...