Не исках да се буди днес денят. Така хубаво се беше сгушил в прегръдките на последната лятна нощ, прохладна, но все още топла, напомняща, че скоро си отива. А аз не исках да заспивам. Приятно ми беше да гледам как лятото спи. Все още свежо, истинско, изпълнено с живот. Дишам с пълни дробове. Да поема от тази магия. Сякаш мога да я задържа… Мога само да я опиша. И то бегло, защото думите не стигат в такива моменти. Понякога и фантазията не стига. Да можеше да се опише чувството... Мислиш си, че няма да ти стигнат листовете, а те остават празни. Само в главата ти напират думи, думи, хиляди думи, и като почнеш да пишеш… Ами не е това, което искаш да кажеш. Да можех да опиша чувството…
Вървя по тихите булеварди. Прехвърча по някое самотно такси със закъснял пътник. Само уличните лампи светят. Никой не обича да гледа как нещо си отива. Особено лятото. А то си отива всяка година, така, както идва. И всеки път е еднакво хубаво и еднакво тъжно. Вечерите стават по-прохладни, после лястовичките ...