22 сент. 2017 г., 23:37
15 мин за четене
Глава XXIV
Силвия оглеждаше приближаващото се стройно тяло на Лора. Черният клин очевидно беше една от скъпите находки на Станимир. Тя се усмихна леко. Синът ѝ имаше изтънчен вкус и невероятен усет към модата, въпреки че самата тя държеше на класиката. Силвия съжаляваше и до ден днешен отчиташе като грешка това, че той бе избрал фотографията пред моделиерството. Изправи се до колата, опря лакътя си на тавана, а грацилната китка леко пречупи, за да подпре брадичката си. Усмихна се с увереността на жена, която не се страхува от бръчките си. Квадратната форма на очилата ѝ би била абсурдна върху повечето лица, но за Силви беше нещо като запазена марка. Тъмните стъкла в цвят коняк се държаха на рамка от фино матирана пластмаса с цвят на малина. Устните ѝ носеха същия нюанс, но до избледняващо розово. Беше облечена в тъмно син блейзер, риза на отчетливо разграфено райе в бордо и бяло, и тъмно син панталон с класическа права кройка и ръб. Красиви обувки с муцуна тип "мокасини" в бордо, с бели ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация