XXIX

Водата беше приятно топла. Плува крол, но бе изгубил представа за времето и дължините, които измина. Намираше се в един от най-луксозните президентски апартаменти, на последния етаж в хотел "Принчипе ди Савоя" в Милано. Римската баня беше единствена по рода си, обслужваше само обитателите на трите спални към огромния апартамент. Извитият свод бе изрисуван като синьо небе с ефирни облачета. Осветлението идваше странично, а обширната галерия сияеше в меки тоналности подобно на акварелна творба.

Не си позволяваше често такъв лукс. Не харесваше разточителни почивки нито безкрайни гуляи. И ето, че мисълта за Лора го подразни изневиделица. Той се приближи до извитите стълби в 

края, застана за минута до ръба на басейна докато капките вода се стичаха към краката му. 

Вечерта беше забавна, успя за миг да забрави за проваления си план за романтично бягство с малката. А Ирина ..., тя просто излезе извън рамките на своето обичайно поведение. Заслужаваше си дори само заради това... Огнян се усмихна леко докато отпускаше тялото си върху  изящен шезлонг от ковано желязо.

***

Слънцето се прокрадваше през леко открехнатия прозорец. Тънкото перде се полюшваше плавно от лекия сутрешен полъх. Събуждането ѝ трая точно секунда. Ирина имаше само миг, за да си поеме въздух, преди да подскочи върху леглото. Изправи се и видя дрехите си върху едно кресло отсреща в другия ъгъл на стаята. В същия миг очите ѝ се разтвориха широко, беше само по бельо. Скочи към отворената врата на банята. Погледна се в огледалото. Гримът ѝ беше се размазал, а косата ѝ стърчеше настрани. Поглади я с ръка и трескаво затърси телефона си. Видя го на нощното шкафче. 9:45 ч. Нямаше време, влезе под  душа и усети как горещата вода връща ясно спомените ѝ от вечерята и гадните павета, по които вървеше. Дали беше пияна, не! Спомняше си всичко, смееха се, говореха, дори студената Беатриче изглеждаше развеселена. Потресе се рязко и остави водата да заглуши неприятното усещане. Спомни си как Огнян я придържаше  за ръката, после през кръста. Тази близост, почуства се ужасно унизена в ръцете му. В съзнанието ѝ изникна как той се изсмя като му каза: - "3Мога и сама"!

А в асансьора, "О Господи" стоеше плътно до нея и я подпираше с тялото си. Гледаше я безочливо и вулгарно. Да с насмешка! Ирина се опита да отмие неприятните разяждащи мисли и дяволските си съмнения. "Да можеше всичко това да не се беше случвало". Тялото ѝ все още се извиваше под душа с погнуса. Може би някога, преди си беше помечтавала за това ...,  дори и за него в даден момент. Но тази арогантност, тази ирония и демонстративно надмощие, не си го представяше така. Спря водата. Чувстваше се една идея по-добре. Мекотата на хавлията не можеше да се сравни и с най-луксозната тъкан, която беше докосвала. Босите ѝ крака потънаха в разкошния кадифен килим и, като че за пръв път тя се огледа наоколо с други очи. 

Стаята беше огромна, декорирана в маслено зелено и тюркоаз. Ирина вдиша тънкия аромат на жасмин. За миг остави тревогите назад и се опита да се усмихне. Телефонът извъня точно когато се отпусна обратно в меките завивки. Тя се изправи рязко, за да го вземе и в същият момент вратата се отвори. Замръзна на мястото си. Огнян гледаше полуголото ѝ тяло и продължаваше да набира телефона ѝ.

- Помислих, че ..., ти е дошло твърде много ..., след вчера. Звънях ти, не вдигна. 

- Добре съм, бях под душа. Няколко минути и съм готова г-н Бойчев!

Той я гледаше в очите и не помръдваше от мястото си. 

- Ирина, не мислиш ли, че приключихме с тези формалности вчера? Чакам те на закуска. Сложи костюм имаме среща в 11:00 ч. надявам се не си забравила.

Куфарът стоеше на поставка близо до тоалетката. Ирина се загърна в хавлията и тръгна към него. Тогава усети ръката му да я обгръща. Опита се да скрие обзелият я ужас.

- Спокойно, исках да проверя дали вече си стабилна.

Той я пусна и излезе през вратата с някакво подобие на мила усмивка. 

Ирина седеше със зяпнали уста. "По дяволите", успя да я разтрепери. Не го беше виждала с дрехи различни от костюм. А сега  беше само по хавлия, привързана около кръста му.

Сакото ѝ прилягаше идеално. Само  най-горното копче притискаше бюста ѝ. Остави го разкопчано и извади напред набраното жабо на мастилено синята риза. Погледна се в огледалото. Линията беше безупречна, силуетът ѝ изглеждаше приятно издължен, материята падаше тежко без да се нагъва. Единствено косата ѝ продължаваше да е твърде буйна спрямо строгия стил на облеклото. Тя остави чантата си и отиде при тоалетката. Успя да приглади добре косата си и я привърза в стегната опашка, разположена асиметеично към лявото ѝ рамо. Изглеждаше в пъти по-добре!

Слезе в градинската част на ресторанта в 10:30 ч. Огнян четеше вестник, а пред него стоеше чаша недопито кафе.

- Няма ли да закусиш? - попита го внимателно тя, като се опитваше да разгадае настроението му.

Той погледна с повдигнати вежди над вестника.

- Закусих край басейна. Не  срещна ли стюарда можеше и ти да се възползваш от първокласна храна и обслужване.

"Как успяваше да бъде толкова язвителен"?!

- Еспресо макиато и селекция от плодове, ако обичате. 

Сервитьорът се усмихна любезно и Ирина вече разглеждаше наоколо. Лежерните италианци бяха елегантни дори и в ранните часове на деня. Обожаваше тази атмосфера, само една въздишка я делеше от пълното задоволство. 

- Антонио и Беатриче ще слязат след малко. Изглежда и на нея виното не ѝ понася добре.

Ирина едва преглътна първата глътка кафе.

- Какво искаш да кажеш с това? - гледаше го с неприкриваща раздразнението ѝ гримаса. - Какво означават всичките тези реплики и намеци от сутринта? Да, аз държа да знам г-н Бойчев какво от поведението ми ..

- Оу, оу! Ирина, по-полекичка, става ли? 

Няколко глави се извърнаха към екзотичната двойка с разбираща усмивка. 

- Исках само да кажа, че чувствам сериозен дискомфорт като от думите ви долавям намеци за предната вечер, за моето състояние и поведение! 

- Ха, ха, дискомфорт казваш! А аз какво да кажа за омачканото си сако и следите от грим върху ризата ми?

Ирина извърна леко главата си встрани. Всичко това започваше да се превръща в буден кошмар. Имаше два варианта или да приеме този ехиден тон до края на командировката, а вероятно и дълго след нея, или да извади всички мръсни ризи на показ тук и сега!

Изпъна гърба си от което красивото жабо се изпречи точно пред очите му.

- Какво се случи вчера, по пътя за хотела? На мен ми беше хубаво, мисля че заспах на рамото ви г-н Бойчев!

- На моето рамо ли? Нищо ли не си спомняш Ирина?

Това вече беше извън пределите на очакванията ѝ.

- Вие с Антонио и Беатриче седнахте отзад в таксито. 

Ирина сега гледаше надолу и се молеше разговорът да спре дотук.

- Наистина беше заспала. Аз и Антонио ти помогнахме, качихме те до стаята ти.

- Благодаря, бях доста уморена. - побърза да каже Ирина като усещаше как кръвта ѝ бясно нахлува към главата, а ушите ѝ започват да кънтят. "Мамка му, как изобщо беше допуснала това?"

С периферното си зрение видя как Огнян се изправя и пред тях застанаха Антонио и Беатриче. 

- Добро утро! Закусихте предполагам. Ние седнахме преди малко тук! Ще пиете ли още по едно кафе?

Ирина погледна към тях и усети ледените стрели в очите на Беатриче. Антонио само кимна леко. Седнаха на меката пейка срещу нея. Не можеше да не се възхити на тази хармония. Бяха облечени в светло сини джинси и ленени ризи в същия цвят, само тази на Беатриче беше вталена и очертаваше талията и бюста ѝ.

Антонио се изправи, извини се и отиде някъде към фоайето. Огнян се наведе леко напред.

- Беатриче, как се чувстваш днес? Извини ме вчера малко се поувлякохме. С Антонио седнахме да поговорим в бара. Трябваше да си тръгнем по-рано. Надявам се в твоето състояние да не си се разтревожила, успя ли да поспиш?

Ирина се опитваше да разчете тези думи във внезапната сянка, която предизвикаха в лицето на Беатриче.

- Да, разбира се. Добре съм всичко е наред!

Тя не се усмихваше, дори не направи опит за това. Ирина забеляза ръцете ѝ, стиснати в скута, както и това, че умишлено отбягваше погледа ѝ, дори бе седнала леко с гръб към нея. Имаше чувството, че измина цяла вечност, когато към нея се приближи сервитьорът, носейки подносът с плодове. 

- Страхотен вкус Ирина, не може да ти се отрече. Нали нямаш против? - Огнян се приближи и взе парченце праскова. - Беатриче трябват ти витамини, все още изглеждаш малко бледа. - Той хвана с две ръце подноса и го приближи до нея. 

Ирина гледаше безучастно. Този човек можеше да бъде наистина брутален и то под фирмата на крайна любезност. 

Огнян се облегна обратно на стола си. Ирина усети леката вибрация от телефона му под вестника, и докато отпиваше втората си горчива глътка кафе за тази сутрин, тя не пропусна да се вторачи във врязалата се между веждите му бръчка и бързите движения на очите, четящи полученото съобщение. Този път тя се усмихна. 

Гледаше към него невъзмутимо, доколкото това ѝ се удаваше. 

- Извинете ме дами! Ще се видим след половин час на рецепцията. - Ирина, моля вземете чантата ми, вчера остана във вашата стая...