Глава III
Лора вървеше самa. Точно от това имаше най-голяма нужда, за да събере мислите си. Последните няколко дни минаха като вихър. Едва ли си бе представяла така завършването на гимназията. Без Калоян, в интимни отношения с мъж доста над годините на баща и. Последната мисъл буквално я вледени. Представи си моментът, в който ще трябва да ги запознае...
Почти пред кооперацията, в която живееха с майка и и брат и след развода, Лора си даде сметка, че е в същата каша, в която бе и през изминалите дни. Трябваше да предприеме нещо и то спешно. Когато отключи вратата, забеляза, че нещо беше различно, не долови веднага какво. Събу се и тръгна към хола, но закова на място.
На дивана седеше Калоян с чаша кола в ръка и гледаше някъде към върха на
чорапите си. Лора се усмихна, не беше го виждала няколко седмици. От крайчеца на ръкава му се подаваха последните букви от името и. Може би преди няколко години този надпис щеше да я направи безумно щастлива. А днес извикваше само тъга. Той изглеждаше ...