Не ми харесва тоя живот... И хората не ми харесват... Защо ли?... Защото са скучни и глупави... И аз не се харесвам... Защо ли?... Защото съм като тях... Не ми харесва... и няма даже на кой да кажа, че не ми харесва... НЕ МИ ХАРЕСВА... Писането е хубаво нещо... :) само че ако можех да го изкрещя, без да се притеснявам, би ми харесало повече... Уста... и за какво?... Мълча даже и когато много ми се говори... Или срам, или страх, или притеснения, или просто няма хора... Какво да кажеш... на кого да го кажеш... как да го кажеш... И накрая човекът отсреща - нищо не разбрал, ама кима утвърдително с глава... После следващ човек... той пък кима още преди да си казал нещо... Смисъл - никакъв... Много мога да си говоря с животните... Котките ме гледат с най-голям интерес... Питам ги: "Как върви животът на котка?", а те продължават да ме гледат... Нищо не казват... Сякаш дълбока тайна крият за съществуването си... И аз продължавам... "Добре ви е на вас... Котка да си в този живот."... И те продъ ...