2 дек. 2011 г., 13:51
1 мин за четене
През живота ми минаха много хора и още толкова умножени по две ще преминат и занапред. Колко още лицемери ще видя, колко безсърдечни и фалшиви същества, но и някъде там сред тълпата ще видя и такива, за които си заслужава да се обърна. Животът ми винаги ми е изпращал от най-трудните задачи за решаване, но пък се научих, че колкото и по-сложен да става, аз имам силата да се справя с всичко!
Те не могат да ме видят слаба! Аз съм жена, която знае какво иска и ще дам всичко от себе си, за да постигна целите си. Научих се да се боря, да вървя по ръба. Научих се с усмивка да вървя напред. Те няма да ме видят слаба. Защото, макар и наранена, това не ми личи. Защото, макар и с болка в сърцето си да вървя, това хората не го знаят. Макар и да има нощи, в които заспивам обляна в сълзи, очите ми грейват на сутринта, за пред всички тях. Онези, които искат да ме спънат. Онези, които искат да ме провалят и ми желаят най-лошото.
Наречете го маска или каквото ви хрумне още, но така вървя към бъдещето с ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация